Выбрать главу

„НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“.

На всяка беше монтирана камера със сензори за движение. Дзавала извади малка черна кутия от джоба си, натисна някакъв бутон и една лампичка светна в зелено. Тогава двамата минаха между табелите и излязоха от собствеността на Гант. Край пътя ги чакаше голям пикап с каравана за коне.

Щом наближиха, отвътре се показа Спайдър Барет. Помогна им да ги настанят в караваната.

— Сработи като магия – каза Джо и подаде на Барет черната кутийка.

— Простичко е – отвърна Барет. – Тази джаджа не прекъсва сигнала, просто го забавя. По някое време ще получат ускорени данни за измъкването ви, но ще е твърде късно, а и може и да не разберат какво отчитат. Нека ви покажа нещо по-интересно.

Той отвори вратата на камиона и взе от там малък телевизионен екран. Беше включен във вградената електрическа запалка. Включи екрана и се показа Гант, с думите:

— Навлезли сте в частна собственост!

А после Остин:

— Така е, без съмнение.

— Някой да ти е казвал, че си много духовит? – обади се Джо.

— Постоянно ми го повтарят – отвърна Кърт.

Барет превъртя, докато стигна до Дойл.

— Това е копелето, което се опита да ме убие.

Остин свали шапката си и разгледа миниатюрната камера, скрита в емблемата отпред.

— Господин Дойл щеше много да се изненада, ако знаеше, че очичките ти го следят и от гроба.

Барет е разсмя.

— Е, как ти се стори Гант?

— Брилянтен арогантен психопат. Наблюдавах го в края на лова. Взираше се в сцената при плета, сякаш беше пред олтар.

— От Гант винаги са ме побивали тръпки. Така и не разбрах защо Трис се хвана с него.

— Злодеянията събират странни хора, предполагам, че се надявах да го убедя, но поне имах възможност да го преценя, а и сложих подслушвателно устройство под масата му.

— Работи, но засега не е уловило нищо.

— Дали Гамей и Пол ще имат повече късмет с Мар­грейв? – зачуди се Остин.

— Надявам се, но не храня големи надежди – отвърна Барет.

Остин се замисли за срещата си с Гант.

— Нито пък аз…

— За Артър Кларк! – каза Гант и вдигна чаша. Седеше в кабинета си с още трима от ловците в чер­вено. Един от тях, едър мъж с лице на бик, попита.

— Кой е Кларк?

Мазната усмивка на Гант скри презрението му.

— Британски писател, научен фантаст, които пръв през 1945 г. предлага да изстреляме три сателита в двайсет и четиричасови орбити над планетата, за да излъчваме телевизионни сигнали.

Неговата прозорливост ни е довела до това днес.

— За това ще пия! – рече едрия с престорен английски акцент.

Вдигнаха наздравица. Единият от мъжете бе мършав, другият беше доста едър, а третия със сигурност прехвърляше осемдесетте. Бе опитал да пребори неумолимия ход на времето и белезите от безпътния си живот с пластична хирургия, химикали и трансплантации.

Постигнатият ефект бе стряскащ имаше лице на мъртъв млад мъж.

Дори Гант не би скрил, че нито един от партньорите му няма шанс да спечели състезание по чар, но и три­мата притежаваха проницателност и безскрупулност, които ги нареждаше сред най-богатите мъже на плане­тата. Пасваха на целите му, засега.

— Помолих ви да дойдете, за да ви осведомя как вър­ви проектът ни. А той върви добре.

— Браво! – възкликнаха тримата в хор.

— Както знаете, сателитният бизнес се разрасна не­вероятно бързо през последните трийсет години. В мо­мента над главите ни кръжат стотици сателити, прите­жавани от различни компании – телевизионни сатели­ти, комуникационни, електронни и телефонни, военни и метеорологични. Тепърва този бизнес ще се разраст­ва. Сателитите печелят милиарди – и той направи драматична пауза, – но скоро всичко това ще е наше.

— Сигурен ли си, че нещата няма да се объркат? – погледна го внимателно старецът.

— Няма как да се обърка. Изместването на полюсите ще е временно, но сателитните мрежи ще понесат се­риозни щети.

— С изключение на нашите – рече мършавият.

Гант кимна.

— Само нашите, обковани с олово, ще работят. Кон­сорциумът ни ще овладее всички световни комуника­ции, а после ще затвърдим позицията си, когато погълнем съществуващите мрежи и изстреляме още сателити.

— И така ще спечелим още милиарди – потри ръце старецът.

— Да. А най-сладкото в цялата история е, че ще го направим с помощта на анархистите. Те с готовност поемат отговорност за изместването на полюсите.

— А когато светът отприщи яростта си срещу тях, Маргрейв и хората му ще бъдат унищожени.