— Всичко това е хубаво – отвърна старецът, – но да не забравяме, че основната ни цел са парите.
— Ще има предостатъчно – успокои го Гант, макар за него парите да бяха най-несъществената част. Много по-значима щеше да е политическата власт, която щеше да дойде с контрола над световните комуникации. Никой нямаше да може да предприеме нищо, без той да разбере. Милиони разговори щяха да се подслушват. Достъпът до всякакви скрити данни щеше да му позволи безгранично политическо изнудване. Никоя армия нямаше да може да направи и крачка, без той да научи. Телевизионните му канали щяха да контролират общественото мнение. Щеше да притежава властта да предизвиква бунтове и да ги потушава.
— За здравето на онзи… британеца – вдигна чашата си отново едрият. – Как му беше името?
Гант му каза, а после чукнаха чаши.
34
Пол намота кордата и огледа празната кукичка.
— Днес не кълве – рече той разочарован.
Гамей свали бинокъла, с който проучваше фара на Маргрейв.
— Човек, отраснал сред рибари, би трябвало да знае, че кукичката ще ти свърши много повече работа, ако закачиш червейче на нея.
— Ако хванем риба, целият ни театър отива на кино. Нали само се преструваме, че ловим риба?
Гамей погледна часовника си, а после и червената кула, извисяваща се върху скалите на острова.
— Тук сме от два часа. Онези от острова би трябвало вече да са сигурни, че сме безобидни. С онези стойки на кърмата трябва да съм ги убедила, че сме обикновени рибари.
— Аз пък си мисля, че ги е убедил рибарският ми костюм.
Гамей изгледа миниатюрната кутия „Будвайзер“ на периферията на шапката му, а после свали поглед към безумно шарената хавайска риза на Пол, увиснала над червените му бермуди.
— Прав си, дегизировката ти е перфектна.
— Долавям непристойна нотка на сарказъм в гласа ти. Но понеже съм истински джентълмен, ще я пренебрегна – коза примирително Пол. – Време е за същинската ни работа. Да започваме представлението.
Първо действие: Пол сложи въдицата на една стойка, където имаше още няколко и демонстративно започна да се мъчи да запили мотора на лодката. Той обаче не палеше, може би защото Пол бе разкачил кабелите за запалването.
Второ действие: двамата с Гамей се изправиха на палубата и размахаха ръце – добре симулиран скандал.
Трето действие: измъкнаха отнякъде чифт весла, сложиха ги в пръстените на лодката и загребаха към острова.
Лодката не бе предназначена за гребане и се движеше бавно, но накрая стигнаха на около трийсетина метра от малък кей, където се полюшваха моторница и голяма шхуна. Кеят бе пълен с табели
„НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“.
И за да няма съмнение в посланието им, се появи и охранител с маскировъчна униформа и закрачи към пристана.
Хвърли фаса, който пушеше, във водата и им махна да си вървят. Когато лодката продължи да приближава, той събра шепи около устата си и се провикна:
— Частна собственост! Не може да спирате тук!
Пол се изправи на кърмата и се провикна в отговор:
— Свърши ни бензинът!
— Не можем да ви помогнем! Частна собственост! – и той посочи знаците.
— Дай да пробвам аз, господин Будвайзер – каза тихичко Гамей.
— Сигурно не харесва „Будвайзер“ – измърмори недоволно Пол и направи място на Гамей. – Моля те, не използвай номера с безпомощния съпруг. И без това развивам комплекс за малоценност.
— Добре, ще използвам „безпомощната съпруга“ – Гамей разпери ръце умолително и се провикна. – Не знаем какво да правим. Радиото не работи! – Посочи помпата на пристана и се провикна умолително: – Ще си платим за горивото.
Охранителят огледа Гамей от глава до пети, ухили се и им махна да приближат.
Загребаха непохватно към брега. Скоро различиха пистолет на единия хълбок на мъжа и радиостанция на другия.
Пол подаде една празна туба на пазача. Усмивката на мъжа беше изчезнала и той делово отиде до помпата и напълни тубата. Щом я подаде на Пол, Гамей му благодари и попита какво дължат. Мъжът се усмихна и каза:
— Нищо!
Тогава Гамей му подаде един дебел плик.
— Бихте ли занесли това на господин Маргрейв в замяна на горивото ни.
Охранителят огледа плика и каза:
— Чакайте!
Отдалечи се, така че да не го чуват, и заговори по радиостанцията. После се върна и рече:
— Елате с мен!
Поведе ги по стръмна дървена стълба към скалата с фара. Внезапно извади малко дистанционно, натисна копчето и част от стената се отвори. Показа се асансьор. Мъжът им каза да влязат и ги последва.