Асансьорът тръгна нагоре, а пазачът се втренчи в тях, без да отлепва ръка от кобура. Вратата на асансьора се отвори към кръгло помещение. Бяха във фара.
Пазачът отвори някаква врата и се озоваха на тераса на върха на скалата. Гледката към проблясващите под лъчите на слънцето води на залива Пинъбскот бе зашеметяваща. Очакваха ги три сгъваеми стола, подредени в полукръг. На единия от тях вече седеше мъж с гръб към тя и се взираше през далекоглед. Като усети, че се приближават, мъжът се обърна и се усмихна на новодошлите.
Имаше слабовато, смугло лице и странни на вид зелени очи, в които проблясваха весели пламъчета, докато наблюдаваше приближаването на Гамей и Пол. Посочи им празните столове.
— Здрасти, Гамей! Здрасти, Пол! Чаках ви.
Изненаданите им израженията го развеселиха истински.
— Не мисля, че сме се срещали – отбеляза Пол, докато сядаше.
— Не сме. Но цяла сутрин ви подслушваме и наблюдаваме. Електронните ни уши са много по-чувствителни от всякакви подслушващи устройства, които бихте могли да изберете от шпионски каталог. Чухме всяка ваша дума. Разбирам, че ми носите подарък.
Пазачът подаде на Маргрейв плика. Вътре имаше компютърен диск. Усмивката му се стопи, когато прочете: „Опасностите от разместването на полюсите.“
— А това какво е? – попита той. В гласа му вече не се долавяше фалшивата вежливост.
— Вътре е всичко, което ти би трябвало да знаеш, както и някои неща, които не знаеш – отговори Пол.
Маргрейв махна на пазача да ги остави.
— Трябва да пуснеш този диск – каза Гамей. – Вътре е обяснено всичко.
— А защо според вас ме интересува разместването на полюсите – попита Маргрейв.
— Много просто – отвърна тя с мила усмивка. – Възнамеряваш да предизвикаш размяна на магнитните полюси със свръхнискочестотни електромагнитни лъчения, като използваш резултатите от труда на Ласло Ковач.
Маргрейв подпря брадичка, обмисляйки думите на Гамей.
— Дори да можех, няма закон срещу това, доколкото знам.
— Но има доста закони срещу причиняването на масова смърт и разрушения – намеси се Пол, – макар че няма защо да се боиш от съд, тъй като ще си мъртъв като всички нас.
— Спрях да играя на гатанки още като малък. Какво се опитвате да ми кажете?
— Че размяната на магнитните полюси ще причини необратими движения на земната кора с катастрофални последици.
— Ако е така, какво бих спечелил аз или който и да било от подобно нещо?
— Възможно е да си луд… Или пък просто глупав. – Бледите страни на Маргрейв пламнаха.
— Много неща са ме наричали, но глупав никога!
— Знаем защо го правиш. Опитваш се да спреш икономическата глобализация, но си избрал твърде опасен път и ще е по-мъдро да спреш.
Маргрейв рязко се изправи и запокити гневно диска към морето. После махна на пазача и се обърна към Пол и Гамей:
— Ще ви придружат до лодката. Тръгнете си сега или ще потопя черупката ви и ще ви се наложи да плувате до сушата – усмихна им се – Няма да ви искам пари за горивото.
Пазачът придружи Пол и Гамей до лодката, избута ги във водата и се изправи на кея с ръка върху кобура.
От върха на скалата Маргрейв наблюдаваше отдалечаващата се лодка. После извади телефона и включи гласовото набиране:
— Гант!
Джордан Гант вдигна незабавно.
— Току-що ме посетиха някакви от НАМПД. Знаят много за проекта.
— Какво съвпадение! И мен ме навести Кърт Остин, също от НАМПД. Също много добре запознат с плановете ни.
— Казаха ми, че това, което правим, може да предизвика глобална катастрофа и унищожение на човечеството.
Гант се засмя.
— Твърде отдавна си на острова. Ако прекараш малко време в тази змийска дупка, наречена Вашингтон, ще разбереш, че истината е точно каквато искаш да бъде. Блъфират!
— Какво ще правим?
— Ускори нещата. А тях трябва да ги позабавим. Ще елиминираме Кърт Остин и ще отвлечем вниманието на другите, за да довършим проекта.
— Имаш ли новини за Карла Януш? Не ми се ще да изникне отнякъде.
- Погрижил съм се. Приятелите ми в Москва ме увериха, че ако похарча още малко пари. Януш няма да излезе жива от онзи сибирски остров.
— Вярваш ли им?
— Не вярвам на никого. Ще си получат парите, когато ми докажат, че е мъртва. Междувременно е на хиляди километри от тук и не може да се намеси.
— Как ще действаме с Остин?
— Надявах се Легиона да свърши тази работа.
— „Луцифер“? Знаеш колко са недисциплинирани.
— По-скоро ми се ще да прикрия следите си с тях, ако нещо се обърка, светът ще мисли, че са били просто шайка ненормални убийци, действали на своя глава