— Трябва постоянно да ги държиш под наблюдение
— Така и ще направя.
— Ще стигна с лодка до Портлапд и ще хвана хеликоптер за Бостън за пътуването до Рио.
— Добре. Ще се видим там, но първо трябва да се погрижа за някои дреболии.
Уточниха още няколко подробности и Маргрейв затвори телефона. Нареди нещо на пазача си и забързано влезе в къщата до фара. Оттам пак говори по телефона, а след това събра набързо в една торба малко багаж, а най-отгоре сложи лаптопа си. След няколко минути вече вървеше към кея. Мощният двигател на моторницата загряваше. Маргрейв се качи на борда с двама охранители. Изтеглиха котвата и лодката полетя като изстреляна през залива Пинъбскот с високо вирнат във въздуха нос.
От едно миниатюрно островче, покрито с ели, Пол и Гамей наблюдаваха, скрити в сянката на дърветата. Моторницата на Маргрейв оставяше широка пенеста диря зад себе си.
— Май господин Маргрейв е разбързал – вметна Гамей
Пол се усмихна.
— Дано е заради това, което му казахме.
Двамата спокойно си отправиха към лодката си привързана за едно дърво, и поеха по чезнещата диря
35
Трийсететажната цилиндрична сграда на Национална агенция за морско и подводно дело се издигаше на хълм над река Потомак. Зад зелените й огледални прозорци се криеха стотици лаборатории, скъпо оборудване и компютри, с които работеха хиляди океанографи и морски инженери.
Спартанският кабинет на Остин се намираше на четвъртия етаж и в него нямаше нищо друго, освен задължителното бюро, компютър и шкаф за папки. Стените бяха покрити със снимки на плавателни съдове на НАМПД, морски карти и дъска, по която висяха изрядни статии. На бюрото се мъдреше любимата снимка На Остин – майка му и баща му, на яхта в протока Пюджит. Беше отдавна, в щастливите дни, преди майка му да почине от коварна болест.
Нарочно кабинетът не се отличаваше с нищо. Заради естеството на работата си като ръководител на екип за специални операции, Остин искаше да искаше да не се различава от останалите в НАМПД. Другата причина бе, че той често пътуваше и всъщност работното му място беше океанът, а не бюрото.
На същия етаж се намираше и впечатляващата конферентна зала на НАМПД. В средата й имаше триметрова заседателна маса, изработена от дървения корпус на потънала шхуна. Остин обаче бе избрал не толкова внушително място за обсъждане на плановете им за действие. Малката тиха зала бе пълна с книги за морето и в нея често се отбиваха хора, които искаха на спокойствие да се приготвят за някоя презентация.
Докато Остин се настаняваше зад дъбовата маса в средата на залата, се сети за командния център на Чърчил и за Овалния кабинет, където са се вземали решения, определящи съдбата на света. Само че Кърт не разполагаше нито със сухопътна войска, нито с могъща флотилия. Имаше на разположение Джо Дзавала, който предпочиташе да кара корвета си с някоя знойна красавица, седнала до него, Барет, странният компютърен гений с татуиран паяк на темето, и красивата и интелигентна Карла Януш, с която Остин с удоволствие би пил коктейл, докато някоя банда забива джаз.
— Пол и Гамей пътуват насам след срещата си с Маргрейв – започна той. – Ударили са на камък.
Значи ни остава само едно. Трябва да спрем това безумие – каза Карла.
Остин си взря в нея и се замисли колко е нечестно, дългът да спаси света да пречи на възможността му да изживее един красив роман с Карла. Тя забеляза, че Остин я гледа втренчено и вдигна въпросително вежди.
— Да Кърт?
Хванат натясно той се прокашля.
— Чудех се как е чичо ти…
— Всъщност той ми с кръстник, а не чичо. Добре е. Просто е изтощен. От болницата искат да го задържат няколко дни. Не трябва да натоварва глезена си. Но доколкото го познавам, сигурно ще избяга, щом си поотпочине.
— Радвам се, че е добре. Ще те оставим в болницата след срещата, а аз ще продължа към Манасас парк*, за да осведомя Дърк Пит, директора на НАМПД, за случващото се.
[* Атракцион, в който се показват обстоятелствата и провеждането, а също така се правят и възстановки, на две изключително важни битки в Гражданската война – първата е битката при Бул Рън (1861 г.) и втората – битката при Бул Рън (1862 г.). – Б.авт.]
— Пит да не разиграва отново Гражданската война? – изненада се Дзавала.
— Доколкото знам, е доволен е от резултата на войната, та не ми се вярва да я разиграва отново, но го насилиха да присъства на някакво благотворително събитие до Бул Рън. Иска да му докладвам, преди да отиде на съвещание в Белия дом. Твой ред е, Джо?