Вътре обаче седеше Дойл, пушеше и заедно с помощника си наблюдаваше няколко монитора, показващи улиците край сградата на НАМПД. Скрити камери в микробуса и в още един автомобил пред главния вход на НАМПД пък снимаха лицата на всички излизащи и ги сравняваха с огромна база данни. Системата можеше да проверява над хиляда лица в секунда.
Алармата се включи. Съвпадение! Показа се снимка на Остин зад кормилото на тюркоазен джип „Чероки“, който излизаше от гаража на НАМПД. Под снимката течеше информация от досието му. Студените очи на Дойл блеснаха от вълнение. Бинго! Тъкмо нареждаше на помощника си да мине отпред и да седне зад волана на микробуса, за да проследят джипа, когато се включи втори сигнал. Показа се снимка на жената до Остин. Карла Януш!
Двойно бинго!
Дойл се усмихна. Нямаше търпение да види изражението на Гант, като му съобщи, че Карла Януш е добре и се е сдушила с врага му. Щом микробусът слезе от тротоара и пое след джипа, Дойл се свърза с един мотел в Александрия, пред който бяха паркирани шест харли дейвидсъна. След няколко минути шестима мъже скочиха на мотоциклетите и машините с рев тръгнаха към срещата с Дойл.
36
Карла огледа с почуда многобройните мъже, облечени в сивите униформи на Юга и в сините на Севера, които задръстваха пътищата с пикапите и джиповете си.
— Явно съм сгрешила, като си мисля, че Гражданската война е приключила.
— Да, явно много неща не знаеш – отвърна Остин. – Войната срещу агресията на Севера продължава с пълна пара. Извикай името на генерал Робърт Лий през прозореца и ще намериш достатъчно доброволци за възстановка на битката при Гетисбърг.
Остин караше в колоната, докато стигнаха до огромен паркинг, разположен до обширно поле. Остин го прецени на около десет декара. Паркираха и се вляха в тълпата зрители и участниците, вървящи към полето.
Знаците по пътя обявяваха, че военната демонстрация парадът на парни автомобили е в полза на Приятелите на Манасас парк.
Остин спря един брадат мъж в сива униформа на офицер от армията на Лий.
— Стоунуол Джаксън на вашите услуги – каза мъжът с елегантен поклон.
— Приятно ми е да се запознаем, генерале. Добре изглеждате, предвид всичко, което сте преживял. Чудя се, можете ли да ми кажете къде са разположени старите парни автомобили?
Джаксън примижа и подръпна замислено брадата си.
— Ако трябва да сме точни, колите са били изобретени през 1861-ва година, затова не знам за какво говорите, сър. Но ако знаех, щях да предположа, че са край химическите тоалетни, които също нямахме по наше време.
— Благодаря ви, господин Джаксън, приятна битка!
— За мен беше удоволствие – отвърна той и галантно вдигна шапка за поздрав към Карла.
Докато го изпращаше с поглед, тя каза:
— Съвсем насериозно взима ролята си.
Остин се усмихна.
— При Манасас е била първата голяма битка от Гражданската война. Конфедератите са си мислели, че ще прегазят съюзниците. Хората даже са слизали от Вашингтон с кошниците си за пикник, както правят и днес. В началото конфедерацията наистина е имала предимство, но съюзниците са се прегрупирали.
— А защо не сме на мястото, където наистина се е провела битката? – попита Карла.
— Опитаха да направят възстановка там преди няколко години, но нещата малко излязоха от контрол, затова сега се прави на частна земя.
Карла се огледа.
— Разбирам какво имаш предвид с „излязоха от контрол“.
Остин се ухили.
— Както би казал старият Стоунуол: „Пази си кръвта. Югът пак ще се надигне.“
Шестимата мъже, които спряха с мотоциклетите си пред паркирания микробус, приличаха на клонинги, излезли от една лаборатория. Всички имаха кози брадички, а косата им оформяше клин към челото. Приликата със Сатаната бе очевидна.
„Легионът на Луцифер“ бе екстремистка групировка неоанархисти, които смятаха, че насилието, когато става дума за кауза, е не само оправдано, но и наложително. Подобно на налудничавите си предшественици – бомбаджиите бяха отлъчени от иначе пацифисткото анархистко движение, което не искаше да има нищо общо с тях. Ето защо те пътуваха от град на град с мотоциклетите си и оставяха хаос след себе си.
Когато Маргрейв стана част от неоанархисткото движение, той се възползва от помощта на легиона. След като „елитът“ разполага с полицаи, които имаха право да използват физическа сила, а понякога и да убиват, той и хората му също трябваше да имат подобна възможност. Плащаше от джоба си на легиона и ги използваше като своя лична преторианска гвардия. Развесели се, когато разбра, че са си пуснали брадички и са оформили косите си така, че да добият неговия естествен „сатанински“ вид. Но след няколко неочаквано кървави протеста, в които бяха участвали, той разбра, че легионът не подлежи на контрол.