Карла обърна глава надясно и извика:
— Този има пистолет!
Мъжът караше с една ръка и на нея бе подпрял пистолет, насочен към Карла. Остин реагира светкавично. Завъртя рязко кормилото към мъжа и после върна колата в първоначалната посока на движение.
Тежката броня удари десния крак на нападателя. Мотоциклетът се заклатушка, после се преобърна, а мъжът отхвърча като ездач, хвърлен от гневно добитче. Остин опита да повтори същото и с мотоциклетиста от лявата страна, но той бе видял всичко и се отдръпна безопасно разстояние.
Без да намалява скоростта, колата изкачи едно възвишение и слезе от другата му страна. Остин мярна никакъв път, вероятно околовръстен, по който се движеха доста коли. Трябваше да заобиколи каменна стена и една мантинела, за да стигне до него, но скоро парната им кола се озова напреки на двулентов асфалтов път.
Остин врътна кормилото и увеличи парата. По асфалта колата се движеше с лекота и финес като млада кобила, нетърпелива да тича. Твърдите гуми свистяха. Подмина няколко коли, докато мотоциклетистите още го гонеха, а когато остана сам на пътя, увеличи скоростта до сто и двайсет. Видя един знак за отбивка и леко натисна спирачките. Преследвачите също намалиха. Явно очакваха някакъв номер.
Остин зави по отбивката и се изстреля по главната магистрала. Сменяше лента след лента, но по-маневрените мотоциклети не го изпускаха. Опита се да увеличи скоростта – първо сто и трийсет, после сто и петдесет. Едва виждаше, толкова силно блъскаше вятърът в лицето му.
— Къде е пътната полиция, когато ти трябва? – провикна се Остин.
Карла се бе свила на седалката, опитвайки се да се предпази от вятъра.
— Какво?
— Имаш ли мобилен?
— Искаш да говориш по телефона? – погледна го изненадано тя.
— Не, искам ти да говориш. Обади се на щатската полиция, кажи им, че някакъв ненормалник в старинна червена кола и едни мотоциклетисти в униформи от гражданската война се гонят по магистралата. Това би трябвало да ги накара да се размърдат.
Карла кимна и затърси телефона. Натисна един 0 спешните номера и когато се свърза, предаде думите на Остин.
— Казаха, че ще пратят някого, но не съм сигурна, че ми повярваха.
Мотоциклетистите отново наближиха. Колата започна да изнемогва. Остин трябваше да следи различните прибори за ниво на водата, налягане и т. н., но бе твърде зает да шофира и да се измъква от ловките мотоциклетисти.
Внезапно по асфалта се плъзна сянка. Остин вдигна глава – хеликоптер.
— Бързо действат!
— Не е полиция – каза Карла. – Телевизионен хеликоптер е.
Машината лесно поддържаше скорост. Остин отчаяно се мъчеше да измисли нещо, но вече нямаше много възможности. Подминаха още една отбивка. В огледалото Остин видя, че моторите забавят и свиват по нея.
— Приятелите ни изоставиха – каза той.
Карла се обърна, тъкмо когато и последният мотор свърна встрани.
— Защо?
— Заради камерата не искат да ги дават по новините в шест Остин намали до по-нормалните сто километра в час. Махнаха на хеликоптера.
Още махаха, когато три коли от щатската вирджинска полиция ги настигнаха. Остин спря сред ескорт от коли с проблясващи лампи и пищящи сирени. Полицаите веднага го обградиха. Остин им разказа за шестимата мотоциклетисти. Предложи им да се свържат с някого от НАМПД, който да потвърди самоличността му. От хеликоптера на телевизионния канал потвърдиха версията за преследвачите. След около час Остин си получи книжката и дамата с Карла можеха да си вървят.
Спряха на една автомивка, за да измият колата от тревата и пръстта и Остин с изумление установи, че колата е невредима.
Когато малко по-късно двамата се упътиха към паркинга на бойното поле, зрителите, които вече си тръгваха, им се усмихваха и им махаха приятелски, щом ги видеха. На паркинга търпеливо ги чакаше висок тъмнокос мъж с пъстри очи.
Остин спря и се усмихна.
— Здрасти, Дърк! Мерси, че ми зае колата.
— Видях ви да летите между двете армии с „Ангелите на Ада“ по петите ви. Какво стана.
— Това е Карла Януш. Карла, това е Дърк Пит.
Пит дари Карла с най-очарователната си усмивка.
— Чаках с нетърпение да се запознаем госпожице Януш
— Благодаря!
— До колко я докара? – обърна се Пит към Остин.
— Около сто и петдесет.