— Впечатляващо! Стигал съм само докъм сто и трийсет.
— Извинявай, че ни те питах, но ни трябваше спешно. Искаха да ни убият.
— Колата е само реплика, не го мисли – Пит огледа автомобила за щети и когато не видя, каза: – Не всеки притежава кола, участвала в третата битка при Бул Рън
В този момент мобилният телефон на Остин засвири блус. Той се извини и вдигна. Беше Барет и звучеше развълнуван, а някъде близо до него ръмжеше двигател.
— Почти не те чувам – каза Кърт. – Какъв е този шум?
— Винаги мисля по-добре на мотора. Мисля, че разбрах.
— Какво разбра?
— Стихчето! Код е! Имам формулата за антидота!
Остин замлъкна от изумление. – Повтори! – успя да каже накрая той.
— Антидота! – извика Барет, мислейки, че Остин просто не го чува. – Намерих антидота на Ковач за разместването на полюсите.
37
Малко след като горещото бразилско слънце се спусна зад планините, красивият стометров лайнер „Полярно приключение“ излезе от пристанището в Рио де Жанейро и пое на юг към открития Атлантик с петнайсет възела в час.
„Полярно приключение“ бе построен от датски корабостроители през деветдесетте години на миналия век и бързо бе напълнил графика си с круизи из Средиземно море, до Европа и Гренландия и последно до Антарктика. След това бе купен от подставена компания, създадена от фондацията на Гант само заради това.
По документ всичко бе уредено така, че да покрият следите както на купувача, така и на кораба. Милионите, с които бе купен и преустроен съдът, на хартия бяха за построяване на фабрика в Сантяго, Чили.
„Приключение“ бе конструиран като по-малка версия на големите презокеански лайнери. Конструкторите бяха украсили палубите и каютите с лакирано дърво и месинг. Имаше и външни кабини, и трапезария със стъклена стена, както и салон, открита и покрита палуба и покрита платформа за наблюдение под мостика.
Корабът пореше Южния Атлантик, а Гант и Маргрейв се бяха облегнали на парапета на една издигната платформа дълбоко в сърцевината на кораба. Платформата се издигаше над огромна площадка, в средата на която имаше висока, конусовидна структура, крепена от широка рамка. Дебели кабели свързваха конуса с четири масивни генератора, по два от всяка страна. Покрита шахта под конуса пък позволяваше той да се спуска в океана.
—Като цяло изтърбушихме всичко под главната палуба, за да освободим място – посочи с ръка Маргрейв. – След първоначалните ни експерименти, решихме, че не ни трябват четири кораба. Един добре оборудван кораб може да постигне същото. Преди концентрирахме лъченията в точка между четирите кораба.
— Което, доколкото разбирам, създава вторични електромагнитни вибрации по периферията на целта и причинява неочаквани вълни и водовъртежи – каза Гант.
— Да. Решихме проблема с този един-единствен предавател, като просто увеличихме силата му. Така нямаше и нужда да строим нов кораб, за да заменим изгубения. Просто преместихме генераторите от трите кораба тук и добавихме четвърти.
— Доволен ли си от екипажа, който ти намерих?
— Приличат на шайка главорези, но си разбират от работата.
— И би трябвало. Доста глави да са отрязали. Събрах ги с помощта на старите си бизнес-партньори. Всички са бивши пирати, които сега работят за морския охранителен клон на компанията ни. Двамата излязоха и тръгнаха по полирания дървен под на една от палубите към покритата палуба под мостика. Всички стени на покритата палуба бяха стъклени и през тях чудесно се виждаше острия нос на кораба порещ океана.
— Тук обикновено пътниците наблюдават морето – каза Маргрейв – А ние ще наблюдаваме изместването с електронни очи.
Той натисна един бутон и на стената се показа екран с диаграма на Източното и Западното полукълбо.
— Винаги съм обичал домашното кино.
— Това ще ти хареса още повече – засмя се Маргрейв – наблюдаваме целия регион със защитените си с олово сателити. Ще виждаме вълните и водовъртежите, които се оформят по периферията. Би трябвало да е зрелищно.
— Не твърде зрелищно, надявам се.
— Не ми казвай, че вярваш на онези предупреждения на Остин и дружките му.
— Аз съм политик, не учен. Но знам, че Остин се опитва да саботира проекта, като ни сплаши. Но ако и аз наблюдавам нещо, което не мога да спра, щях да сторя същото – усмихна се той.
— Не взехме теоремите на Ковач за чиста монета. Разработихме десетки компютърни модели. Не мисля, че има много товарни съдове в района, но котвените жертви са неизбежни при толкова голямо начинание.
— Компасите веднага ли ще се сменят.