— Така би трябвало да стане. Навигационното ни оборудване ще се рекалибрира точно преди да започнем и ще работи, благодарение на защитените ни сателити. Единствени ние в целия свят ще можем да плаваме. Навън ще е голяма бъркотия – сатанинска усмивка изгря на лицето на Маргрейв.
— Кажи ми повече за целта – попита Гант.
— Виждаш я на екрана. Нашият приятел Южноатлантическата аномалия. Както вече обясних, това е вдлъбнатина в магнитосферата, по-слабо защитено място. На около петстотин километра от брега на Бразилия полярността е най-слаба и с течение на времето там би се случило естествено изместване.
— Новият Северен полюс – погледна го Гант.
Маргрейв се разсмя.
— Нямам търпение да видя физиономиите на „елита”, когато открият, че предупрежденията на „Луцифер“ не са били шега.
Гант се усмихна още по-широко. Нямаше търпение да види физиономията на Маргрейв, когато открие, че целият му труд отива в полза на презрените „елити“.
38
Барет седеше на една закътана ъглова маса в кръчмата „Лийсбърг“ и драскаше налудничаво по една салфетка. Масата бе отрупана със салфетки, а до десния му лакът стоеше недокосната халба бира. Барет изобщо не забелязваше погледите, които другите посетители на кръчмата хвърляха на татуировката му.
Остин и Карла седнаха до него. Той усети, че има компания и вдигна глава с отнесен поглед. Щом ги видя, на лицето му грейна широка усмивка.
— Нямате представа колко се радвам да ви видя! Направо ще експлодирам!
— Моля те недей още! – разсмя се Остин и попита Карла какво ще пие. Поръча и за двамата комбинация от „Гинес“ и светла бира.
Фученето из Вирджиния с открита кола им бе отворило глътка. Остин обърна половин халба почти наведнъж, а Карла блажено зарови нос в пяната на своята бира.
Преди да тръгнат насам, Остин разказа на Пит за развитието на ситуацията. Решиха Пит да се обади на Сандекър, който се връщал на следващия ден от дипломатическо посещение, А после Дърк си уреди среща с президента, след връщането му от оглед на щетите от торнадо в Средния Запад и настоя Кърт да се срещне с Пентагона. Даде му и зелена светлина да използва огромните ресурси на НАМПД.
— Извинявай, че се забавихме толкова – обърна се Кърт към Барет и с наслада отпи отново от бирата си. – Дойдохме веднага, щом беше възможно. Беше шумно, когато ги се обадих, и не съм сигурен, че те разбрах правилно. Спомена стихотворението, но не схванах останалото.
— Когато заминахте за Манасас, се заиграх със стихчето на Карла. Заглавието и част от стиховете се връзват с това, което знаем за полярното изместване. Твърде добре се връзват, за да е случайно.
— От опит знам, че малко неща са случайни – кимна Остин – Но може би е случайно, че още съм жаден, а на масата има недокосната бира.
— Твърде съм развълнуван, за да пия – Барет побутна бирата към Остин.
— Говорехме за случайности – подкани го Кърт.
Барет кимна.
— Ковач е бил криптолог-аматьор. Тръгнах от предположението, че стихчето е шифър. Реших, че повтарящите се части са просто „нули“ – букви или думи, сложени за заблуда, и се съсредоточих върху останалите, Шифърът не е код. Кодът обикновено има нужда от кодировъчна база данни. Докато за шифъра с нужен ключ, който се съдържа в самото съобщение. Един от редовете веднага ми направи впечатление.
— Ключът е във входа – изстреля Карла, без да се замисля.
— Точно така! Изглеждаше очевидно, даже твърде очевидно. Знаем, че Ковач е бил изключително прецизен и би било по-прецизно да каже, че ключът е в ключалката.
— Ключът е бил самата дума „вход“ – предположи Остин.
— И аз така реших. „Вход“ стана ключовата ми дума. На шифрите трябва да гледаме по няколко начина. Първият е механичен – размени и подмени на букви, но също толкова важно е и да следим смисъла. – Барет видя обърканите лица на двамата си събеседници и се засмя. А после ги попита: – Какво прави входа.
— Лесно е – отвърна Карла. – Пуска те да минеш, когато го отвориш.
— Точно така. А буквата, от която думата се „отваря“ е „В“
Барет взе една чиста салфетка и написа азбуката, но започва от В, а след Я завърши с А и Б
— Това е подредбата на обикновената азбука. После взех последната буква в думата и използвах да получа шифровата азбука, която трябва да се съпостави с първата.
— Нека опитам – Карла отново написа азбуката, но този път започна от Д и завърши с Г.
— Купувам ти билет за Блечли парк – каза Барет. Имаше предвид британските криптографи през Втората световна война