— Но и така се получават безсмислици – каза Карла разочаровано вторачена в салфетката.
— Дядо ти не е искал да е лесно. И аз нищо не получих отначало. После се върнах към ключа. В и Д са на първа и четвърта буква. Записах всяка четвърта дума в главния стих, но интуицията ми подсказа, че е твърде много. Затова опитах всяка четвърта буква. Пак нищо. После се замислих, че В и Д са трета и пета буква в азбуката и ги умножих. След това опитах отново крипто-анализа и двете азбуки. Още ли ме разбирате?
— Не – промърмори Остин.
— Да, и аз така се чувствах – усмихна се широко Барет. – Затова изшмекерувах и използвах компютъра – той бръкна в якето си и извади един принтиран лист.
— И получих това.
— Миш-маш от букви, никакви думи – вгледа се в листа Карла.
— Опитах всичко. Обадих се на един от професорите си от университета, който говори унгарски. Отново нищо. После си спомних, че Ковач говори румънски и звъннах на собственика на ресторант „Трансилвания“ в Сиатъл. Нищичко не вдяна. Ако имах коса, щях да съм я оскубал. Върнах се към повтарящите се редове. Реших, че „с краката нагоре“ се отнася до шифъра.
— А как би могъл да обърнеш посланието наопаки? – погледна го скептично Карла.
— Не бих могъл. Но можех да тълкувам думите по-свободно и да карам отзад напред. Така и направих. И отново се получи безсмислица. Тогава се сетих – докато карах, осъзнах, че не бива да са думи. Беше каквото си е, поредица от букви. А щом разбих тази бариера, реших, че трябва да има и числа. Върнах се към компютъра. Някои букви показваха, че следващият знак е число, а не буква. Буквата А, пред която има друга буква, означава 1, а Б означава 2.
— Напълно ме загуби – въздъхна Остин.
По озадачения вид на Карла личеше, че и тя се лута в царството на шифрите.
Барет остави листа и взе една салфетка.
— Уравнение е.
— Уравнение за какво? – попита Остин.
— Само по себе си няма смисъл, но трябва да гледаме в контекст. Ковач е искал само Карла да прочете съобщението. Казал ти е, че стихът винаги ще е с теб, когато ти потрябва.
— Това, което си мисля, ли ми казваш? – попита Остин.
— Досетих се само преди няколко минути, тъй че не мога да съм сигурен, докато не проверя, но ми се струва, че Ковач ни е дал набор електромагнитни честоти.
— Антидотът! – прошепна Карла.
Остин взе внимателно салфетката, сякаш можеше да се разпадне.
— Това може да неутрализира полярното измествано? – погледна я със страхопочитание той.
Адамовата ябълка на Барет подскочи няколко пъти.
— По дяволите, така се надявам!
Карла се приведе напред и целуна Барет по плешивото теме. -
— Ти успя!
Барет обаче не приличаше на човек, който току-що е спасил света. Напротив изглеждаше притеснен и печален.
— Може би… Боя се, че нямаме много време.
— Какво се опитваш да ни кажеш? – погледна го изненадано Остин.
— След срещата ни подслушвах телефонните разговори през бръмбара в имението на Гант. Разговаряха с Маргрейв. Мисля, че вече са напуснали страната.
— По дяволите! Къде са отишли?
— Нямам представа. Маргрейв така и не ми сподели плановете си за първата фаза. Но не се тревожа къде са отишли, а какво правят. Мисля, че са готови да реализират плановете си.
— Колко време имаме според теб?
— Трудно е да се каже – сви рамене Барет. – Целта е Южният Атлантик. Не участвах в последните обсъждания, затова не знам точно къде. Когато са там, въпрос на часове ще е да натиснат копчето.
Остин върна салфетката на Барет.
— И казваш, че това може да се преведе в нещо, което бихме могли да използваме, за да неутрализираме изместването?
— Разбира се! По същия начин, по който формулата E=mc2 се е превърнала в ядрена бомба. Трябват ни само ресурси и време.
— Ще получиш всички необходими ресурси. А колко време ще ти трябва?
— Освен време, ще ми трябва и помощ. Мой беше планът и умаленият модел за спусъка, но други работиха по същинския строеж.
— Ще ти намеря помощ. Колко време ти трябва?
— Седемдесет и два часа. Може би… – рече тихо Барет.
— Май чух трийсет и шест часа – стрелна го Остин.
— Колко ще е голяма машината?
— Много голяма! Нали си виждал онези в корабите-предаватели.
— Леле! – непоклатимата увереност на Остин взе да се разклаща, но пъргавият му ум вече работеше на пълни обороти. Какво ще правим с това нещо, след като го построиш?
— Ще трябва да покрие с лъченията си приблизително същата площ като полярното изместване. Ще трябва да измислим начин да пренесем неутрализатора до келта Спайдcр поклати шава. – По дяволите! Аз съм отговорен за всичко.