Един генерал с четири звезди срещу Остин каза:
— Пръв бих признал, че това, което видяхме, е ужасяващо, ако е вярно. Но както казахте, това е компютърна симулация и като нищо може да е плод на въображението на този доктор, а не на факти.
— Де да беше така, генерале. Нямахме време за писмен доклад, затова ще чуете от мен основните факти. Първата брънка във веригата, довела дотук, е изкована преди повече от шейсет години, с труда на гениалния и ексцентричен учен Ласло Ковач.
Повече от час Остин описваше последователността от събития, минавайки през Тесла, бягството на Ковач от Източна Прусия и експериментите на американци и руснаци. Описа и срещата си с Барет, човекът, който бе превърнал теоремите в реалност – в океански смущения, потапящи кораби, и в планове за полярно изместване. Остин бе наясно колко фантастично звучи всичко това, затова пропусна някои подробности. Ако не беше видял със собствените си очи и той не би повярвал, че под древен вулкан в кристален град живеят мамути-джуджета.
Но изложението му бе посрещнато от стена от скептицизъм, дори и без по-неправдоподобните подробности. Остин бе говорил с умението на висококласен адвокат пред съд, но знаеше, че всеки момент ще го, залеят с въпроси. Един заместник-министър във Военното министерство направо спря Остин насред изречението, когато чу за участието на Джордан Гант и Маргрейв.
— Извинете ме, че ми е трудно да повярвам как директорът на неправителствена организация и софтуерен милиардер са се сдушили и планират така нареченото полярно изместване с някаква смътна неоанархистка цел наум.
— Можем да спорим за подробностите – фиксира го Остин, – но целта никак не е смътна. „Луцифер“ използваха светлините на Бродуей, за да изпратят послание на светата и изключиха захранването на цял Ню Йорк само за предупреждение. Мисля, че 11-и септември доказа, че пренебрегването на предупрежденията на хора, които смятаме за лунатици, носят сериозен риск.
— Къде са тези кораби-предаватели? – попита един Военноморски офицер.
— В Рио де Жанейро.
— Казахте, че са били четири, но един е потънал, така ли?
— Точно така. Предположихме, че ще построят заместител, но не го открихме. Предполагаме, че ще действат с трите им останали.
— Значи ще е лесна работа – каза заместник-министърът. – Предлагам да изпратим най-близката подводница да ги следи, а ако започнат да се държат подозрително, ги потапяме.
— Ами дипломатическият проблем? – попита генералът. – Първо стреляй, после питай? В открито море?
— Няма да е по-различно от това да свалим граждански полет, насочен към Белия дом или Конгреса – отговори секретарят. – Можем ли да го направим? – обърна се той към военноморския офицер.
— Флотът обича предизвикателствата.
— Тогава ще действаме така. Ще обсъдим плана с министъра на отбраната и ще задвижим нещата. Министърът ще докладва на президента, когато се върне утре. – Мъжът се обърна към Остин: – Благодарим ви, че ни обърнахте внимание на това.
— Не съм приключил. Имаме основание да вярваме, че сме в състояние да неутрализираме полярното изместване. Мисля, че сме открили антидот.
В залата се възцари тишина и всички се втренчиха в Остин.
— Що за антидот сте открили? – попита накрая генералът, по-скоро от учтивост, отколкото от интерес.
— Набор от електромагнитни честоти, които смятаме, че ще неутрализират изместването.
— И как ще ги използвате? – попита заместник-министърът. – Ще ги излеете с голяма лъжица?
— Имаме някои идеи.
— Единственият антидот, който аз искам да използвам, е торпедо в задника им! – отсече офицерът.
Всички, освен Остин се разсмяха гръмко.
— Не искам да звуча неучтиво – започна заместник-министърът, – но защо не напишете доклад и не го пратите на секретарката ми?
Срещата явно бе приключила. Докато извеждаха Остин от сградата на Пентагона през лабиринт от коридори, той си спомни за срещата си с Гант и за усещането си, че лукавството му не е никак за подценяване.
Лесна работа, друг път, помисли си Кърт.
39
Пол и Гамей бяха запазили стая в един крайбрежен хотел, откъдето виждаха пристанището, както и товарните докове в далечината. Откакто бяха пристигнали, двамата се редуваха да наблюдават корабите-предаватели.
Пол донесе на Гамей един студен портокалов сок и придърпа стола си до нейния.
— Някакво движение?
Гамей вдигна бинокъла към дългия док в другия край на пристанището.