— Задънена улица, така ли?
— И аз така си помислих в началото, но Януш имал внучка. Потърсих името й и открих златна жилка. Има магистърска теза за вълнистите мамути.
— Древни слонове? Това какво общо има с Ковач?
— Прояви още малко търпение. Тя смята, че мамутите са измрели от естествен катаклизъм, по-опустошителна разновидност на това, което ние се опитваме да правим. Ето и любопитния момент. Споменава, че ако това се случи сега, науката ще успее да неутрализира катастрофата.
— Говори за антидот? – изпръхтя Барет. – Шегуваш се! Маргрейв взе една папка от масата и я хвърли на коленете на Барет.
— Когато прочетеш това, мисля, че ще промениш решението си за проекта.
— Ами внучката?
— Палеонтолог е в Университета в Аляска. Гант и аз решихме да пратим някого да говори с нея.
— А защо не отложим проекта, докато не видим какво знае?
— Ще почакаме, но искам да подредя всички фигури на дъската, за да не губим време. – Маргрейв се обърна към Дойл, който следеше мълчаливо разговора им. – А ти какво мислиш?
— Какво, какво? Аз съм тъп летец от Южен Бостън Каквото – такова!
Маргрейв смигна на Барет.
— Аз и Спайдър ще сме заети известно време.
— Разбрано! Взимам си още една бира и отивам да се поразходя.
Дойл излезе, а двамата мъже седнаха пред компютъра. След като уточниха детайлите по плана си, се уговориха кога ще се срещнат отново. Дойл се шляеше край пристана, когато Спайдър и Маргрейв се зададоха.
— Радвам се, че промени решението си за проекта – каза Маргрейв на Барет. – Отдавна сме приятели.
— Това е нещо повече от приятелство.
Ръкуваха се и след броени минути самолетът вече пореше водата в залива. Маргрейв проследи с очи машината, докато не се превърна в точица в небето, и се върна в къщата при фара. Известно време се взира през прозореца на втория етаж с усмивка на странното си лице. Барет беше гений, но и невероятно наивен, когато нещата опрат до политика.
Въпреки уверенията си, Маргрейв не възнамеряваше да отлага проекта. Ако имаше момент, в който целта оправдава средствата, той бе точно този.
12
— Невероятно! – не можеше да спре да се удивлява Барет, докато разлистваше папката от Маргрейв.
Дойл надзърна през рамо.
— Трис готини неща ли ти даде?
— Готини!? Това е фантастично!
Барет вдигна глава и се загледа през прозореца. Не бе обърнал никакво внимание на света отвън и очакваше да види скалистите крайбрежни очертания, които следваха и на идване. Но от Залива на Мейн нямаше и следа – вместо това във всички посоки се виждаха борови гори
— Ей, Мики, да не си прекалил с бирите на острова? – подкачи го Барет. – Къде е водата? Не дойдохме оттук. Изгубили сме се.
Дойл се ухили, все едно са го изловили насред колежански майтап.
— Това е панорамния път. Исках да ти покажа къде ходя да ловя елени. Удължава ни пътя само с няколко минути. Май има хубави неща в домашното, дето Трис ти го даде.
— Да, невероятен материал! Трис е прав. Темата е отнесена и авторът говори много общи приказки. А и има разлика между естествено самозародили се явления и нашите. Но момичето пише от първа ръка за така наречения антидот. Сякаш е говорила лично с Ковач.
— Така, така. Значи оставаш в играта.
— Не… – Барет поклати глава. – Нищо тук не може да промени решението ми. Дори да говорим с тази жена, няма как да сме сигурни дали наистина е запозната, или всичко това е само теория. Тази лудост не може да продължава. Единственият начин да предотвратя тази катастрофа е да я направя публично достояние.
— Как така?
— Имам приятел в научния отдел в „Сиатъл таймс“. Когато се приземим, ще му се обадя и ще му разкажа всичко.
— Виж, Спайдър, не можеш да се разплямпаш точно сега! – и Дойл тръсна енергично глава. – Сигурен ли си? Ще се набуташ в голяма каша.
— Ще рискувам.
— Това ще види сметката на проекта, а и на Трис. Той ти е партньор.
— Мислих много. В дългосрочен план, това е по-добре за него.
— Абе, де да знам…
— Аз знам. Накрая ще ми благодари, че съм прекратил тази лудост.
— А защо не почакаш малко? Той каза, че няма стартира проекта, докато някой не говори с внучката на Ковач.
— Отдавна работя с Трис. Каза ми това, само за да ме успокои – рече Барет с усмивка. – Светът трябва да разбере какво кроим и за жалост, ще го разбере от мен.
— Уф, мама му стара!
— Какво има, Мики? А каза, че аз съм се бил умърлушил.