— Добра работа! – Гант отвори едно чекмедже и извади папка с кожена подвързия. Вместо да рискува въпроси за дупката от куршум в старата папка, Дойл я бе сменил. – Прочетох материала на Карла Януш. Определено знае нещо.
— И Спайдър така каза. Какво искаш да направя?
— Вече съм го задвижил. Когато ми се обади от острова с новините за антидота, реших да действам бързо. Отделът ни по сигурността проследи жената до Университета на Аляска във Феърбанкс. За жалост сме се разминали. Заминала е на научна експедиция в Сибир.
— Сибир! Ужас! Защо не на Луната?!
— Не се тревожи. Хората, които плащат сметките на фондацията, имат дълги ръце. Често търгуват с Русия и ме свързаха с един господин в Москва. Уведомил е хората си в Сибир, а те са проследили госпожице Януш до един усамотен остров. Ще я вземат оттам, за да я предадат на нашия специален екип за разпит, за да разберем какво знае.
— Мислиш ли, че знае нещо, което може да застраши целия проект?
— Това няма значение – отвърна Гант. – Просто искаме да знаем дали е говорила с някого другиго за това. После ще я премахнем. Но може да се появи друг проблем – Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото спомена Барет. Не ми харесва, че е видял намотката.
— Ще го държим под око.
— добре. Прегледах биографията му. Впечатляваща е. Дано не ни създава проблеми. Ако ни се стори, че се превръща в заплаха, трябва бързо да се отървем от него. Междувременно, навъртай се около Маргрейв и веднага ми съобщавай, ако има нещо важно. Искам да работи докрай по проекта със собствените си средства и енергия.
— Изпълнявам с удоволствие.
Гант бе ненадминат в криенето на собствените си емоции, но умееше да чете тези на другите като в отворена книга. Дойл приличаше на булдог пред пържола.
— Не го харесваш, нали?
— Трис ли? Не. Винаги се е държал гадно с мен. Мисли, че съм му нещо като личната маймунка. Нарежда ми да му нося кафе и питиета и да си взимам бира за награда. За такъв като него съм просто един почти невидим слуга.
— Затова си толкова ценен за проект „Свобода“. По-добре да си невидим. Ще те възнаградим по-богато отколкото си мечтал някога. Ако ще се почувстваш по-добре, не забравяй, че Маргрейв въпреки цялата си гениалност няма представа какво се случва под носа му. Няма представа, че охранителите му са лична гвардия на същия този „елит“, както ги нарича подигравателно, и който иска да унижи. Мисли, че проектчето му ще помогне на приятелчетата му неоанархисти. Но не осъзнава, че то ще унищожи самия него и немитите му дружки и ще укрепи властта на хората, които толкова много иска да срази.
— А какво ще правиш с дъртака в Монтана?
Гант се усмихна.
— Философските ми бръщолевения сигурно те отегчават.
— Никак, просто ми трябват малко по-конкретни задачи.
— Не мислех, че искаш да се срещнеш отново със стария мечок-гризли, след като се справи толкова хитро с двама от хората ти.
— Той е умен, а те бяха идиоти.
— Не обичам недовършена работа, но той вече не е приоритет за нас. Имаме информация за момичето, тъй че старчокът не ни трябва. И още нещо: искам да се отървеш от адвокатите, които току-що бяха тук. Постарай се да изглежда като случайност. Експлозия в офиса им, например…
Дойл се надигна от стола си.
— Заемам се.
Щом Дойл си тръгна, Гант се приближи до прозореца и се загледа в авеню „Масачузетс“. Глупаците в този град си мислеха, че живеят в най-могъщата държава в света. Така и не бяха разбрали, че военната мощ има граници. „Елитът“ обаче, към който се числеше и той, знаеше, че политическите цели се постигат не е оръжие, а с непрестанно наблюдение и с пълен контрол над комуникациите.
Все цели, които скоро щяха да постигнат.
15
Остин се подпираше на едно от перилата на „Трокмортън“ и се взираше с бинокъл към кораба, който водовъртежът изплю. Съдът се бе килнал настрана като пияница и бе нагазил толкова дълбоко във водата, че еднометровите вълни се плискаха по палубата му. По някакво чудо корабът успяваше да се крепи на повърхността, вместо да се върне във водния си гроб.
Остин имаше богат опит в подводни спасителни операции и бе вадил от дълбините какви ли не неща – от атомни бомби до подводници. Нямаше съмнение, че според простите физични закони корабът не би трябвало изобщо да може да плава. Но Кърт знаеше също така, че в открито море се случват какви ли не странни неща. Не бе суеверен, но след години кръстосване из световния океан за него необичайното се бе превърнало в обичайното. Затова Остин не се различаваше кой знае колко от моряците, които приписваха човешки характеристики на корабите. А този изглеждаше решен да разкаже за себе си. Остин пък бе решен да го изслуша.