Остин живееше в стара викторианска сграда, използвана някога като хангар за лодки и разположена на самия бряг на реката. Купи я, още когато работеше за ЦРУ Горният етаж на постройката бе мансарда, предназначена за живеене, но предишните собственици бяха запуснали не само тази сграда, но и цялото имение. Когато Остин се зае да изтърбуши и възстанови вътрешността на къщата, както и стария разкош на фасадата й, му се наложи да се справи с безброй семейства мишки и какви ли не още живинки. Под жилищната част беше разположен същинският хангар, където Остин държеше състезателната си гребна лодка и малък хидроплан.
Щом тръшна вратата зад гърба си, Кърт пусна чантата на пода в антрето и влезе в просторната всекидневна.
В дома му миналото и съвременността съжителстваха в прекрасна хармония. Автентичните колониални мебели от тъмно дърво контрастираха с варосаните стени, по които висяха модерни картини, наред с картини на примитивисти и навигационни карти. По рафтовете, високи от пода до тавана, бяха подредени подвързани с кожа приключенски романи на Конрад и Мелвил, както и очевидно често разлиствани томове с философски произведения, които Кърт обичаше да чете. Част от редките му пистолети за дуели, които той колекционираше, бяха подредени зад стъклени витрини. В обширната му музикална колекция имаше най-вече прогресив джаз, в хармония с хладнокръвието, енергичността и таланта му за импровизации.
Остин преслуша телефонния си секретар. Имаше не малко съобщения, но нито едно от тях не беше спешно. Включи уредбата и стаята се изпълни с лудешкото пиано на Оскар Питърсън. Кърт си наля от най-хубавата текила, която имаше, плъзна встрани стъклената врата към терасата и излезе. Заслуша се в тихото приплясване на вълните току под краката му и вдиша дълбоко ухаещите на цветя изпарения от реката, така различни от соления океан, където прекарваше по-голяма част от времето си.
След няколко минути се върна в къщата и взе от рафта един от томовете с древногръцки философи. Разлисти страниците, докато не намери любимата си платонова алегория за пещерата. В нея Платон прекрасно описваше как хората сме като приковани в пещера и виждаме само сенките по стените и смятаме, че това е реалността. Сега и аз трябва да успея да разбера кое е сянка и кое – реалност, помисли си Остин. През последните дни се опитваше да подреди в главата си хаоса от случилите си неща. Припомняше си отново и отново единственото, което не можеше да проумее – тайнствения кораб.
Кърт седна зад бюрото си и включи лаптопа. Като си спомни това, което доктор Адлър направи на кораба, тй отвори сайта със сателитния образ на района край гигантския водовъртеж. Върна се назад в архива на сайта до деня на потъването на „Южна красавица“. Двете огромни вълни, потопили кораба, се виждаха ясно. В едно от изображенията корабът бе петънце на радара, а в следващото го нямаше.
Остин увеличи мащаба, за да вижда по-голяма част от океана и забеляза нещо, което му бе убягнало досега. Край зоната на потъването на „Красавицата“ имаше още четири кораба, по един във всяка от четирите посоки. Всички бяха разположени на равно разстояние един от друг. Остин се втренчи в сателитния образ и върна още няколко дни назад. Корабите ги нямаше. После пък прескочи напред, малко след потъването. Корабите бяха само три. На изображението от следващия ден вече нямаше нито един.
И той като платоновите затворници в пещерата се опитваше да различи реалността от сенките, но определено притежаваше едно сериозно предимство пред тях. Можеше да поиска помощ. Кърт се пресегна към дебелия телефонен указател на НАМПД и набра един номер.
— Здрасти, Алън! Кърт Остин се обажда. Тъкмо се върнах от едно плаване. Дано не те будя.
— Няма проблем. Кърт, радвам се да се чуем. Какво мога да направя за теб?
— Можеш ли да дойдеш на една среща у нас, утре в
осем сутринта? Важно е.
— Разбира се… – Последва пауза. – Ммм… знаеш с какво се занимавам, така ли?
Алън Хибет бе един от десетките учени в НАМПД, които се трудеха упорито и без много шум в сърцето на огромната океанографска организация, доволни, че се занимават с това, което им е интересно, и че работят в екзотични, но и важни полета на изследване. Няколко месеца по-рано Остин бе слушал доклад на Хибет на един симпозиум на НАМПД, където ученият говореше за комуникацията и наблюденията в открито море. Кърт бе впечатлен от широтата на познанията му.