Хибет живо се заинтересува от описанието на електроцентралата и повредената метална конструкция на палубата.
— Ще ми се да бях там, за да видя със собствените си очи – рече той.
— Мога да ти предложа нещо почти толкова добро – успокои го Дзавала и след няколко мига дигиталните снимки от тайнствения кораб се появиха на екрана на лаптопа.
Остин попита Хибет какво мисли. Ученият, взрян със свъсени вежди в екрана, поиска още малко време, за да разгледа по-подробно снимките.
— Очевидно е, че огромни количества електричество са захранвали нещо в центъра на тази конструкция – каза той и посочи конусовидната рамка. – Но в това му състояние ми е трудно да кажа за какво служи.
— Джо я описа като огромна свещ за кола – каза Остин.
Хибет се почеса по глава.
— Може би не е това. Прилича по-скоро на огромна намотка на Тесла. Много от електрическите вериги, които позволяват на това нещо да работи, не се виждат. Къде е корабът сега?
— Отново потъна – отговори Дзавала.
Реакцията на Хибет изненада Остин. В сивите очи на учения блестеше нескрито вълнение.
— Това отвсякъде бие бърникането по антени! – потри ръце той.
Прехвърли снимките още веднъж. Накрая вдигна очи и погледна хората около масата.
— Някой тук да е наясно с работата на Никола Тесла?
— Аз съм единственият, който чете редовно списание „Популярна наука” – похвали се Дзавала. – И затова знам, че Тесла е изобретил променливия ток.
Хибет кимна.
— Точно така, той е американски инженер от сръбски произход. Откривател на т.нар. въртящи се магнитни полета, т.е., че магнитното поле може да бъде завъртяно, ако сложиш под прав ъгъл две намотки и пуснеш променлив ток през тях.
— Чудя се дали не би могъл да го повториш на английски – помоли Адлър учтиво.
Хибет се засмя.
— Разбира се! Ей сега ще ви разкажа цялата история. Тесла се преместил в САЩ и започнал работа при Томас Едисон. Но двамата се скарали, разделили се и дори станали конкуренти. Едисон смятал, че бъдещето принадлежи на правия ток, Тесла пък смятал, че принадлежи на променливия. Тесла продал една голяма част от патентите си на „Уестингхаус“, върли конкуренти на Едисън, включително и патента за многофазна система за генериране на електрически ток. Именно на базата на тази система „Уестигхаус“ печелят проекта за изграждането на Ниагарската ВЕЦ, а изпълнението й било възложено на Тесла. Един от многобройните патенти, които Тесла продал на “Уестингхаус“, е патентът за индукционния двигател, чийто принцип е в основата на съвременните двигатели. Едисон си останал с електрическата крушка и фонографа.
— Тесла е автор и на много други патенти, някои от тях доста налудничави – вметна Дзавала.
— Така е. Тесла е бил инженерен гений. Патентовал е безпилотен летателен апарат с електрическо захранване, който можел да лети с двайсет и пет хиляди километра в час и да се използва за оръжие. Измислил е и нещо, което нарекъл „телесила“ – лъч на смъртта, който разтопявал самолетни двигатели от четиристотин километра разстояние. Работил е много и по безжичните електрически импулси. Занимавала го е възможността да насочва електрически импулси, подсилвайки ефекта им. Дори веднъж заявил, че е предизвикал земетресение от лабораторията си.
— Тесла като нищо е изпреварил времето си. Балистични ракети, лазери… – замислено рече Остин.
— На теория всичко е било изрядно, но изпълнението никога не отговаряло на очакванията. Напоследък Тесла се превръща в нещо като култова фигура. Конспиративно настроените подозират, че някои правителства, включително американското, експериментират с по-рисковите му теории.
— А какво мислиш ти? – попита Остин.
— Конспиративните мислители не гледат, където трябва. Тесла привлича вниманието им, защото е странен. Истината е, че изследванията и теориите на Ласло Ковач притежават много по-голям унищожителен потенциал. И той като Тесла е бил гениален инженер. Родом е от Будапеща, където Тесла е работил в края на 19-и век. Ковач използва част от постиженията му за отправна точка, но се концентрира основно върху електромагнитни лъчения със свръхниска честота. Занимавала го възможността за бъдещи електромагнитни войни. Твърдял, че определени излъчвания могат да влияят на атмосферата, да предизвикват стихии и всякакви други неприятности и това сериозно го разтревожило. Всъщност той извел идеите на Тесла на ново ниво.
— Би ли обяснил?
— Ковач изследвал набор от честоти, с които електромагнитният резонанс може да се фокусира и да се усили от материалите край него. Формулирал резултатите си в теоремите на Ковач. Публикувал откритията си, но отказал да огласи пълния набор честоти, които биха позволили да се построи описаното от него устройство. Без доказателства, останалите учени не приели думите му сериозно.