Фробишър плати за пулта и поведе гостите си към един прашен и очукан „Крайслер“. Каза на Пол и Гамей да му викат „Фроби“ и предложи да го последват до дома му, където се помещавало Научното общество на името на Ковач. Докато излизаха от града, Гамей се обърна към Пол, който караше.
— Приятелят ни Фроби да ти напомня за някого?
— На шумен и висок капитан Кенгуру*.
[* Персонаж от американско детско телевизионно шоу. – Б.пр.]
— Кърт ще ни е длъжник – рече Гамей с въздишка. – По-добре беше да ме засмуче водовъртеж.
Пътят се изкачваше и се виеше през хълмовете над града. Къщите оредяха. Колата на Фробишър зави по къса, застлана с чакъл улица и заподскача като гумена топка. Накрая спря пред миниатюрна кирпичена къщичка. Дворът беше пълен с електронни боклуци, приличаше на умалена версия на „Черната дупка“.
Докато крачеха между купчините ръждясващи обшивки и електронни корпуси, Фроби махна отривисто.
— Всеки месец лабораториите правят търг. Май няма защо да ви казвам, че не пропускам нито един.
— Май че не – рече Гамей със снизходителна усмивка.
Влязоха в къщата, учудващо спретната в сравнение с хаотичния градински декор отвън. Фробишър ги въведе в малка всекидневна – мебелите бяха от кожа и хромиран метал като в офис. Край едната стена се виждаха метално бюро и два метални шкафа за папки.
— Всичко тук е от националната лаборатория – похвали се Фробишър. Забеляза, че Траут е зяпнал един знак на стената с надпис „РАДИОАКТИВНО“ и се озъби в усмивка. – Не се тревожи. Това скрива дупка в стената. Като президент на Научното общество на името на Ковач, искам да ви приветствам в главния ни щаб. Запознайте се с основателя ни.
И той посочи една стара снимка до знака за радиоактивност: мъж на четирийсет и няколко години, с фини черти и пронизващ поглед.
— Колко членове имате? – попита Гамей.
— Един. Пред вас е. Както виждате, крайно придирчиви сме.
— Да, забелязвам – рече Гамей с мила усмивка.
Пол даде знак на жена си с очи при първа възможност да си тръгнат. Тя му кимна, че е разбрала и заразглежда библиотечките покрай стените. Доста по-наблюдателна от съпруга си, тя бе забелязала нещо, което Пол пропускаше: съдейки по заглавията, книгите бяха на извънредно засукани технически теми. Ако Фроби схващаше и част от нещата, написани в тях, явно е извънредно интелигентен.
— Моля, седнете – покани ги той и сам седна зад бюрото.
Пол и Гамей също седнаха. Знаеха, че най-добрият начин да приключат разговора е по-бързо да го започнат.
— Благодарим, че се съгласихте да се видим – рече Пол като встъпление към сбогуването.
— За мен беше удоволствие – радостно отвърна Фроби. – Честно казано, към Научното общество в днешно време няма много голям интерес. Посещението ви е голяма работа. Откъде сте?
— От Вашингтон – отвърна Пол.
Сините очи на Фроби заблестяха.
— Още по-голяма работа! Трябва да подпишете книгата ми за гости. Кажете сега защо се интересувате от Ласло Ковач?
— И двамата работим в НАМПД – обясни Гамей. – Един наш колега ни спомена за работата на Ковач, както и че тук в Лос Аламос има общество и най-пълната документация по темата. В библиотеката на Националната лаборатория открихме много малко неща.
— Онези там мислят, че е бил измамник – рече с неприязън Фробишър.
— И ние останахме с такова впечатление – съгласи се Гамей.
— Нека ви разкажа за обществото. Едно време работех в Националната лаборатория, бях физик. С колегите, край масата за карти, постоянно захващахме разговор за Тесла. Някои от нас смятаха, че Тесла с екстравагантността си незаслужено засенчва Ковач и че Ковач заслужава повече признание, отколкото е получил. Кръстихме групичката си за покер “Научно общество на името на Ковач“.
Пол се усмихна, но вътрешно стенеше. Губеха време. Прокашля се.
— Ако се ориентирам правилно, Научното общество е група за игра на покер, така ли?
— Да. Мислехме да се кръстим „Дом на покера“, но някои от момчетата бяха женени и решихме, че група за интелектуални дискусии може да заблуди съпругите им.
— Значи никога всъщност не сте говорили за теоремите на Ковач? – попита Гамей.
— О, разбира се, че говорехме. Бяхме слаби покерджии, но добри учени.
Бръкна в едно от чекмеджетата на бюрото си и извади две тънки книжки, които подаде на Пол и Гамей.
— Това ни беше отправната точка, копия на оригиналната статия на Ковач, в която той говори за революционните си теории. Това пък са материали от една конференция върху работата му. Беше си чисто оплюване. Продават се за четири и деветдесет и пет всяко. Имаме и биографии, малко по-скъпи са, за да покрия разходите по отпечатването.