— Разкажи ми за опита за убийство.
Барет докосна плахо слепоочието си.
— Посетих Трис на острова му в Мейн. Мики Дойл, частният пилот на Трис, опита да ме убие. Престори се, че има проблеми с двигателя и се приземи до едно езеро. Изстрелът му ме одраска по главата, кървях много. Спасиха ме двама мъже от Бостън, които бяха на риболов там. Единият се оказа лекар. Дадох му фалшиво име и се изнесох при първа възможност. Затова са и растите. Не искам никой да разбере, че съм жив, иначе няма дълго да тъпча белия свят!
— А Дойл по заповед на Маргрейв ли е действал?
— Не мисля. Трис нещо се е чалнал, тресе го мегаломанията. Наел си е собствена малка армия – казва, че са просто охрана. Но след потъването на „Красавицата“ и след като косатките полудяха, казах на Трис, че излизам от играта и той ми отвърна, че ще отложи всичко, докато не прегледам материалите, които е открил. Точно преди да ме простреля Мики, го попитах дали Трис е зад това. Каза ми, че работи за друг. Не мисля, че лъжеше.
— Това повдига въпроса, кой би искал да се отърве от теб?
— Мики ме предупреждаваше да не огласявам плана. Когато отказах, се опита да ме убие. За който и да работи, не е искал проектът да спира.
— А няма ли опасност проектът да се провали без теб?
— Вече не – отвърна Барет с тъжна усмивка. – Както съм подготвил всичко. Трис може да насочва корабите и да отприщва силата им почти без персонал и оборудване.
— А кой още има интерес от успеха му?
— Само за още един човек знам, който знае. Джордан Гант. Управлява Мрежата за глобални интереси, МГИ, накратко. Фондация във Вашингтон, която лобира срещу много от нещата, срещу които е и „Луцифер“ – злоупотреба с корпоративна власт, тарифна политика, която вреди на природата, трупане на оръжейни запаси в развиващите се страни… Трис твърди, че фондацията на Гант е като „Шин Фейн“, политическото крило на Ирландската републиканска партия. Пазят ръцете си чисти, повече или по-малко, докато ИРА върши мръсната работа под сурдинка.
— Значи всяка заплаха за проекта на Трис би била такава и за целите на Гант.
— Логично е, да.
— А каква е историята на Гант?
— Самоотлъчил се е от корпоративния свят. Работил е за част от институциите, с които се борим, преди да провиди светлината. Като цяло е човек за пред камери. Тече му приказката, чаровен като политик. Не си го представям в основата на заговор за убийство, но кой знае.
— Струва си да го проучим. Казваш, че Маргрейв ти е дал още материали, с надеждата да промениш решението си?
— Каза, че Ковач е намерил начин да спре размяната на полюсите, дори след като е започнал. Отвърнах, че не бих се отказал от проекта, ако Трис ми предложи обезопасителен механизъм.
— А как би открил нещо подобно?
— Имаме доказателства, че Ковач не е загинал във войната, а се е преселил в САЩ, където се е оженил повторно. Мисля, че внучката му знае за антидота срещу полярното изместване. Казва се Карла Януш.
— А Гант знае ли за нея?
— Би трябвало, ако съм прав за Дойл.
Остин се замисли за последствията от нещо подобно.
— Госпожица Януш вероятно вече има мишена на гърба. Трябва да я предупредим. Знаеш ли къде живее?
— В Аляска. Работи в Университета на Аляска във Феърбанкс. Но Трис ми каза, че е на експедиция в Сибир. Може да й е студено, но би трябвало да е в безопасност там.
— От думите ти, предполагам, че Маргрейв и Гант имат дълга ръка.
— Прав си. Какво да правим?
— Трябва да я предупредим. За теб най-добре е да си останеш „мъртъв“. Имаш ли къде да отседнеш? Място, за което Маргрейв и Гант не знаят?
— Имам спален чувал на харлито си и торба с пари в брой, тъй че нямам нужда от кредитни карти, по които да ме проследят. Обажданията ми минават през половин дузина отдалечени клетъчни кули, тъй че са на практика непроследими. – Извади черната кутия от джоба си. – Сглобих това за удоволствие. Мога да пренасочвам обаждания и към Луната, ако поискам.
— Тогава стой на път. Обади ми се утре по това време, дотогава ще имаме план.
Стиснаха си ръцете и се върнаха при лодките си. Остин махна за довиждане и пое към дома си, а Барет се върна към магазинчето за наем на лодки на около километър по-нататък. Остин върна скула на стойката му. Докато се качи до всекидневната си, вече имаше план.
21
Десет хиляди години след като последният вълнист мамут беше тъпкал земята под краката си, костите и бивните му подхранваха разрастващата се международна търговия с център Якутск в Източен Сибир, на около шест часа от Москва със самолет.