— Ще се оправя – Карла се насили да стане, макар това да я замая. Прокара език по подутите си устни и си спомни похищението. – Имаше още четирима учени. Отведоха ги, чух изстрели.
В погледа му се прокрадна болка.
— Боя се, че са мъртви.
— Но… Но защо?
— Нападателите не са искали свидетели.
— На какво?
— На твоето убийство. Или на похищение ти. Не съм сигурен какво са намислили, но със сигурност не е хубаво.
— Няма логика. Пристигнах преди два дни. Никой не ме познава. Изучавам кости, като всички останали. Защо ще ме убиват?
Шрьодер завъртя леко глава и се ослуша. Изключи фенерчето и рече равно и спокойно:
— Мислят, че дядо ти е криел много важна тайна и че я е предал на теб, и искат да се уверят, че никой друг няма да я научи.
— Дядо ли?! – Карла почти се засмя, въпреки болката в гърлото си. – Абсурд! Никакви тайни не ми е казвал.
— Това няма значение, важното е, че те мислят, че ти е казал.
— Тогава аз съм виновна за смъртта на учените.
— Не ти, а ония с оръжията са виновни – после пъхна фенерчето в ръката й, за да й вдъхне поне малко чувство за сигурност. Тя освети стените и тавана.
— Къде сме?
— В една пещера. Донесох те тук. По чиста случайност успях да се измъкна от пролома и веднага след това попаднах на естествена каменна стена. Беше разцепена на много места. Реших, че можем да се скрием в някоя пукнатина. Установих, че една от пукнатините се разширява. Насякох клони от храсталаците наоколо и скрих входа на пещерата.
Тя стисна дланта му.
— Благодаря ти, чичо Карл! Ти си моят ангел-пазител!
— Обещах на дядо ти да се грижа за теб.
Карла се сети кога за пръв път видя Шрьодер. Беше малка и живееше при дядо си след смъртта на родителите си. И тогава един ден Шрьодер дойде, помъкнал камара подаръци. Стори й се висок и силен като великан. Въпреки силата, която излъчваше, обаче беше свенлив. Веднага усети грижовността му и бързо се сприятелиха.
За последен път го видя на погребението на дядо си. Но и след това той никога не забравяше рождените й дни и всяка година, докато завърши университета, й изпраща картичка, придружена с чек. Не знаеше подробности за връзката на Шрьодер със семейството й, но знаеше, че дядо й е убедил родителите й да я кръстят на загадъчния чичо.
— Нямам представа как ме откри чак тук.
— Не беше трудно. От университета ми казаха къде си. Трудното беше да дойда тук. Наех едно малко рибарско корабче, за да ме доведе. Не ви открих в лагера и тръгнах по дирите ви. Когато следващия път отиваш на експедиция, може ли да е по-близо до дома? Стар съм вече за тези неща – Шрьодер наостри уши. – Тихо!
Двамата се притаиха в мрака. Откъм входа на пещерата се чуха приглушени гласове, а по скалите и чакъла застъргаха ботуши. Мракът се разсея, явно някой отмести храстите.
— Ей, ти там! – обади се глас на руски.
Шрьодер стисна ръката на Карла, за да не продумва.
Нямаше нужда да го прави, тя бе почти парализирана от страх.
— Знаем, че си там. Видяхме, че храстите са скършени. Не е учтиво да мълчиш, когато някой ти говори.
Шрьодер пропълзя метър напред, за да вижда входа.
— Не е учтиво и да убиваш невинни.
— Ти уби човека ми, а и той беше невинен.
— Човекът ти беше идиот и си го заслужи.
Чу се пресипнал смях.
— Юначага! Казвам се Гриша. Ти кой си, да те вземат дяволите?
— Най-ужасният ти кошмар.
- Това май съм го чувал по американските филми. Ти си старчок. За какво ти е момичето? Хайде да се разберем. Ако ни дадеш момичето, ще те пуснем.
— И аз съм чувал това по филмите – отвърна Шрьодер. – Хайде да поговорим още. Кажи ми защо искате да я убиете.
— Не щем. Много пари ще спечелим от нея.
— Значи няма да я нараните?
— Не, не! По-ценна ни е като заложник.
Шрьодер направи пауза, все едно наистина обмисляше казаното.
— И аз имам много пари. Мога да ви ги дам веднага, без да чакате. Как ви звучи един милион американски долара?
Мъжете отвън си зашепнаха, а после се чу гласът на първия:
— Хората ми казват, че са съгласни, но първо искат да видят парите.
— Добре. Приближете се и ще ви ги подхвърля.
Карла разбра само част от разговора. Шрьодер й прошепна да отиде по-навътре в пещерата и да запуши ушите си.
После бръкна в торбата си и извади нещо, подобно на малък метален ананас. Знаеше, че предложението му ще привлече похитителите като чакали и с малко късмет можеше да се отърве от всички тях наведнъж. Изправи се. Отново го прониза болката в десния крак. Тичането и катеренето с млада жена на гръб бе влошило контузията му.