Насочи се към изхода. Силуетите приближаваха. Отлично! Пещерата правеше лека чупка, тъй че трябваше да се прицели много внимателно и да подбере точния момент.
— Ето ви парите! – и той дръпна халката на гранатата.
Пристъпи напред, за да я хвърли, но раненият му крак поддаде, Шрьодер се строполи на земята и главата му се блъсна в стената на пещерата. Почти загуби съзнание. Клепачите му се затваряха, когато видя, че гранатата е едва на метър от него. Напрегна волята си се хвърли към нея. Вдигна я и я метна към входа.
Този път се прицели по-добре, но гранатата отскочи от стената и падна точно пред входа.
Шрьодер закуцука трескаво навътре в пещерата и се скри зад една издатина, за да се предпази. Запуши уши и гранатата избухна. Последва ослепително ярък проблясък и нажежени до бяло шрапнели се пръснаха навсякъде. Последва грохот от срутващия се вход.
Пещерата се изпълни с прах. Шрьодер вдигна глава и пропълзя по-навътре, откъдето се чу кашляне. Фенерчето се включи, но лъчът му трудно пробиваше кафеникавата пелена във въздуха.
— Какво стана? – попита Карла, след като облакът слегна.
Шрьодер изстена и изплю пръст.
— Казах ти, че остарявам за тези неща. Тъкмо щях да хвърля гранатата, но се препънах, паднах и си ударех главата. Почакай!
Той взе фенерчето и се върна до входа. След минутка отново застана до Карла и рече:
— Свършил съм работата все пак. Не можем да излезем, но и те не могат да влязат.
— Не съм сигурна – отвърна Карла. – Предводителят им каза, че имат преносим пневматичен чук.
Шрьодер се замисли.
— Ще трябва да се скрием още по-навътре.
— Но пещерата може да е дълбока километри! Ще се изгубим.
— Знам. Ще спрем на удобно за засада място. Следващия път ще гледам да не съм толкова нескопосан.
Карла се зачуди дали разговаря със същия човек, които я дундуркаше на коленете си, когато беше малка. Беше убил безшумно мъжа, опитал се да я изнасили, спокойно преговаряше с шайка главорези и също толкова спокойно се опита да ги взриви.
— Добре – съгласи се Карла. – А тази тайна, която спомена? Какво знаеш за нея?
Карл извади от торбата си свещ и я запали, после я прикрепи към едва издатина.
— За пръв път срещнах дядо ти в края на Втората световна война. Беше блестящ и смел мъж. Преди много години откри научен принцип, който, ако попадне в лоши ръце, може да предизвика огромни разрушения и смърт. Тогава той написа предупредителна статия, но не стана това, което той очакваше. Нацистите го заловиха и го принудиха да работи върху супероръжие, базирано на откритията му.
— Не мога да повярвам! Никога с нищо не е намеквал, че е нещо повече от изобретател и бизнесмен.
— Истина е. Помогнах му да избяга от лабораторията. Бе отказал да им предаде тайните си и упоритостта му струва живота на семейството му. Точно така. Имаше жени и дете, преди да се пресели в САЩ след войната. Отнесе тайната в гроба си, но мъжете отвън или по-скоро работодателите им, мислят, че ти я знаеш.
— А защо мислят така?
— Историята се повтаря, Карла. Написала си статия за изчезването на вълнистите мамути.
— Да, в нея написах, че изчезването им се държи на изместване на полюсите. Използвах част от записките и изчисленията на дядо, за да докажа теорията си. Божичко! Това ли искат?
— Нe само това. Биха сторили всичко, биха убили всекиго, за да получат тайната му.
–Но… Всичко, което знам, е оповестено. Не знам нищо за никакви тайни!
— Дядо ти е казал същото и на нацистите. И на него не са повярвали.
— Какво мога да направя?
— Засега се грижи за себе си – Шрьодер извади от торбата си сушено месо и вода. – Не е точно кордон бльо, но ще ни дойде добре. Може да намерим прилепи и да си направим яхния.
— Сега си спомням – рече Карла с усмивка. – Все ми разправяше за щуротиите, които ще ми сготвиш – охлюви, кученца, брюкселско зеле… Уф, отврат!
— Дотолкова ми стигнаха силите. Нямах опит с бавенето на деца.
Докато дъвчеха жилавото месо, започнаха да си припомнят разни случки от миналото. Завършиха скромния си обяд с по няколко глътки вода, когато откъм входа на пещерата се дочуха удари като от гигантски кълвач
— Започнаха да пробиват – промълви Карла.
Шрьодер събра нещата им.
— Да тръгваме!
Той подаде на Карла фенерчето и я предупреди да го използва разумно, макар да имаше резервни батерии. Поеха към недрата на пещерата.
Шрьодер очакваше температурите да паднат, но с облекчение установи, че се запазват, а въздухът остава относително свеж. Сподели наблюденията си с Карла и й каза, че пещерата вероятно има и друг вход. Знаеше, че вероятността това да е истина не е кой знае колко голяма, особено след като галерията, по която вървяха, леко пое надолу, но виждаше, че думите му вдъхнаха надежда на Карла и това й помагаше да се справи по-лесно.