Тя примигна и изгуби съзнание. Раната не бе опасна, но Мария беше изгубила много кръв. Дзавала превърза жената, а Остин се обади на „Котелни“ по радиостанцията.
— Открихме ранена жена на плажа.
— Госпожица Януш?
— Не. Мария Арбатова, един от другите учени. Трябва й медицинска помощ.
— Ще изпратя веднага лекаря с едва лодка.
Доколкото можаха, Остин и Дзавала наместиха Мария удобно. Лодката с лекаря и още двама моряци от екипажа се подаде сред мъглата. Внимателно натовариха Мария на борда и се упътиха към ледоразбивача.
Остин и Дзавала отново сглобиха параглайдера. Този път излетяха много по-гладко. Щом набраха височина. Остин насочи параглайдера покрай реката.
Оглеждаха се внимателно за ловците, за които спомена Мария. След няколко минути се приземиха върху вечния лед край старите бараки. Извадиха оръжията и внимателно приближиха лагера.
Докато Джо го прикриваше, Остин провери в главната шатра. В кошчето за отпадъци имаше яйчени черупки, доказателство за скорошна закуска. Надникнаха и в по-малката шатра, а после закрачиха към бараките. Всички бяха отключени, с изключение на една. Удариха ключалката с парче камък – тя устоя, но не и пироните, с които беше захваната за гнилото дърво. Влязоха вътре. Посрещна ги силна мускусна миризма на животно. Светлината през прага падаше върху косматото създание на една маса насред бараката.
— Ето това не можеш да видиш във вашингтонския зоопарк – отбеляза Джо.
Остин се наведе над замръзналото тяло и огледа хобота и бивните.
— Освен ако не са открили праисторическо крило. Това прилича на бебе-мамут.
— Невероятно добре е запазено! – изненада се Дзавала. – Все едно някой просто го е пъхнал във фризера.
След като огледаха животното, Остин и Дзавала излязоха навън. Следите пред бараката водеха към една пътека край реката. Настроиха параглайдера за излитане и се понесоха над пътя. Мария Арбатова едва ли се бе отдалечила много от реката, когато са я простреляли. До едно разклонение, вдълбано в тесен каньон, намериха още три тела. Кърт направи няколко кръгчета, но не видя ловците, затова кацнаха в края на пролома.
Бързо стигнаха до трите тела. Тримата мъже бяха разстреляни. Остин стисна устни. Замисли се какво бе струвало на Мария Арбатова да избяга по реката и се зарече, че виновниците ще си платят за стореното.
Дзавала се бе надвесил над нещо в чакълестия пясък.
— Тези дори не са покрили следите си. Би трябвало лесно да ги открием.
— Да отидем да им кажем здрасти тогава – предложи Кърт.
Извадиха пистолетите и поеха дебнешком по стъпките. Зад една извивка на пролома се натъкнаха на четвърто тяло.
Дзавала приклекна край мъжа.
— Рана от нож между лопатките. Странно… Не е бил застрелян като останалите. Чудя се кой ли е той.
Остин преобърна трупа по гръб и се загледа в небръснатата физиономия.
— Не е човек като за бизнес-среща.
Край мъртвеца се виждаха следи от боричкане и още следи, които водеха навътре в пролома. На Остин му се стори, че сред следите има и едни по-малки, като от жена. Предпазливо продължиха по пролома и стигнаха до едно място, където стъпките внезапно изчезваха, а скалната стена се бе свлякла.
Изкачиха се над пролома. Макар да виждаха на километри околовръст, не забелязаха признаци на живот, освен няколко кръжащи морски птици. Накрая стигнаха до плитка долчинка, където откриха вход към пещера.
— Някой е разкопавал тук – посочи Дзавала.
— Добро предположение. Шерлок – Остин вдигна от земята край входа пневматичен чук, прикрепен към преносим компресор.
Дзавала огледа внимателно и овъглените отломки около дупката.
— Добре Уотсън, някой е и взривявал.
— Тук сме от по-малко от час и това място вече не ми харесва.
Кърт пропълзя в дупката, но след минута излезе, клатейки глава.
— Самоубийствено е. Не знаем колко е дълбоко, а дори фенерче нямаме.
Върнаха се при параглайдера, свързаха се с ледоразбивача и поискаха от Иванов да изпрати хора, които да приберат мъртвите и да донесат фенерчета. Остин предупреди капитана, че в интерес на безопасността на всички е моряците да бъдат въоръжени и като знаеше кой е въпросът, който най-много вълнува стария морски вълк, добави, че има надежда Карла да е жива. Иванов пък го осведоми, че са се погрижили за Мария Арбатова и че тя е добре. Пожелаха си успех и прекъснаха връзката.
След малко Остин и Дзавала отново излетяха с грацията на пиян албатрос и закръжиха над острова. Остин го бе разучил добре по картата, но размерите на мястото все пак го изненадаха. Площта му бе твърде голяма, за да я покрият с летателен апарат, който развиваше скорост от четирийсет и пет километра в час.