Фрост застана до прозореца, сърцето му биеше лудо, устата му беше пресъхнала. След десет безкрайни минути той извади пистолета си от кобура и излезе навън в горещата, влажна нощ.
Тръгна бавно, предпазливо и тихо към стаята на охраната, очите му трескаво се взираха в мрака наоколо. Беше готов да стреля, ако някое от кучетата се нахвърлеше отгоре му. Стигна до стаята без произшествия.
Пое си дълбоко въздух и с облекчение отвори вратата и се вмъкна вътре.
Стаята беше осветена. Слабите светлини на мониторите хвърляха квадратни отблясъци върху пода. Марвин лежеше отпуснат в един от столовете.
Фрост му хвърли бърз поглед, после се насочи към аларменото табло. Червеният бутон, с който се прибираха кучетата, беше включен, другият, който неутрализираше оградата, също беше задействан.
Значи го беше запомнила и го беше направила!
Фрост се приведе над Марвин, погледна го внимателно и кимна. Таблетката си беше свършила работата!
Стоеше неподвижен и мислеше за Джина, която вече трябва да беше стигнала до пристанището. Щеше да намери лодката, която я чакаше.
Изтри потта от лицето си.
Първата част от операцията беше приключила!
Ъмни караше моторната лодка към пристанището на Гранди. Гоубъл седеше на носа. Часът беше 3.17. Лагуната тънеше в мрак.
— Малко по-надясно — каза Гоубъл. — Карай дяволски бавно.
Ъмни изключи мотора и лодката се понесе сама.
Двамата мъже бяха напрегнати. Силк ги беше оставил те да свършат работата.
— Вземете я и я докарайте тук — беше заповядал.
Гоубъл включи мощния фенер, който държеше в ръката си.
— Ето я. Да вървим.
Лодката тръгна бързо напред, когато Ъмни, увеличи скоростта. Като продължаваха да осветяват пристанището — с фенера, двамата мъже виждаха Джина да стои на брега.
Когато лодката се приближи, тя им махна.
— Здравейте! — възкликна тя. — Вие ли сте приятелите на Майк?
— Точно така, мис Гранди — отвърна Ъмни. Силк го беше предупредил да се държи с нея като с VIP — Изчакайте за момент.
Оставяйки Гоубъл да се погрижи за лодката, той се изкачи до нея на пристана.
— Някакви проблеми, мис Гранди?
Тя изхихика.
— Абсолютно супер. Взех си някои неща.
До нея имаше голям куфар и туристически сак.
— Ще се погрижа за тях — рече Ъмни и подаде багажа на Гоубъл.
— Къде отиваме? — попита Джина.
— Уредили сме всичко, мис Гранди — отвърна Ъмни. — Нека ви помогна.
Тя погледна надолу към лодката, после приближи и се притисна към него.
— Не искам да падна.
Ъмни усети как пръстите й се плъзгат по тялото му.
Тя отново изхихика.
— Бива си те — рече.
Вдигна я на ръце и я сложи в лодката, която Гоубъл държеше в стабилно положение.
Какво, по дяволите, става тук? — помисли си той, но допирът на пръстите й го възбуди.
Скочи до нея, включи мотора и се отдели от пристанището.
Джина огледа Гоубъл в полумрака. Пръстите й докоснаха охраненото му рамо и тя се отдръпна.
— Ядеш прекалено много — каза, след което се присъедини към Ъмни.
Ъмни се изсмя, когато тя седна до него и се притисна към тялото му.
В 7.30 Фрост, който не беше мигнал, облече униформата си. Беше се избръснал внимателно, беше взел душ, но поглеждайки лицето си в огледалото, докато се бръснеше, беше видял, че то е изопнато и под очите му има тъмни кръгове. Изчака да стане 7.50, излезе от къщичката и се насочи към стаята на охраната. Знаеше, че точно в осем Сука щеше да донесе таблите със закуската. Щеше да почука на вратата и да се отдалечи.
Фрост влезе в стаята.
Марвин лежеше отпуснато в креслото, хъркайки и дишайки тежко.
Фрост си изигра ролята. Повдигна Марвин, разтърси го, после го остави да се свлече обратно в креслото и точно в този момент на вратата се почука.
Сука!
Фрост се стегна и отвори вратата.
Сука се отдалечаваше.
— Сука! — извика Фрост. — Марвин е болен или нещо такова. Ела го виж!