Пое си дълбоко дъх и натисна червения бутон, с който се пускаше токът по оградата. В момента, в който Сука докоснеше вратата, щеше да бъде мъртъв.
Глава седма
Точно в 14.00 Джек Марвин влезе в стаята на охраната.
— Здрасти, Майк! Нещо особено?
От дългото чакане Фрост беше изнервен. Сука не се беше върнал, което означаваше, че е мъртъв.
Това беше единственото, което можеше да направи, беше си казал Фрост. След като трябваше Сука да е изкупителната жертва, щеше да е прекалено опасно да го остави да живее. На моменти му се искаше да отиде до пристанището, но ако Амандо дойдеше в стаята и откриеше, че го няма, това щеше да хвърли съмнение върху историята, която смяташе да поддържа.
Смяташе да каже на Гранди, че веднага е заподозрял Сука и че е взел предпазни мерки, за да не може той да се измъкне от имението. Беше наредил на пазачите да не пускат никого да излиза и беше пуснал тока по оградата. Очевидно Сука беше изпаднал в паника и беше решил да избяга с една от лодките, забравяйки, че оградата е с електричество, и така е загинал. Щеше да се наложи да извикат полицията, но Фрост чувстваше, че ще може да се справи с тях. Смъртта на Сука щеше да бъде представена като нещастен случай.
Марвин беше човекът, който трябваше да намери тялото.
— Нищо — отвърна Фрост, — но съм дяволски гладен. Ти яде ли?
Марвин се усмихна.
— Ядох хотдог и сладолед с хлапето. Защо не каза на Сука да ти донесе нещо?
— Реших да изчакам да се върнеш. Бъди така добър да му кажеш да приготви нещо набързо.
— Добре.
Бяха изминали повече от десет минути, когато Марвин се втурна в стаята на охраната. Изглеждаше разтревожен.
— Няма и следа от него. Проверих в къщичката му. — Втренчено се вгледа във Фрост. — Мислиш ли, че може да е избягал?
— Не би могъл — отвърна неспокойно Фрост. — Някъде из имението е. Потърси го, Джек. Трябва да стоя при телефона. Внимавай! Оградата е с електричество. Не я докосвай.
— О’кей — отвърна Марвин и бързо излезе.
Фрост отиде до хладилника и извади кутия бира. Изпи я бавно. След няколко минути Марвин щеше да намери тялото на Сука. Допи бирата, запали цигара, после отиде до вратата и погледна към пътечката, която водеше към пристанището. Минутите течаха, после видя Марвин да се задава по пътеката. Паниката върху лицето му накара сърцето на Фрост да забие лудо. Значи Сука беше мъртъв! Фрост усети как по гърба му премина ледена тръпка. Беше убил човек!
Марвин викаше нещо, докато тичаше, но Фрост не успя да чуе какво.
— Какво става, по дяволите? — възкликна той и тръгна да пресрещне Марвин.
— Избягал е! — избърбори Марвин, спирайки. — Вратата към пристанището е отворена и моторницата я няма!
Фрост се почувства така, сякаш железен юмрук го беше ударил под сърцето. Стоеше неподвижен и по цялото му тяло преминаваха ледени тръпки, докато гледаше Марвин.
— Чуваш ли? — извика Марвин. — Избягал е!
Фрост направи усилие и се овладя.
— Не може да бъде!
— Вратата е отворена и моторницата я няма! — повтори Марвин.
За да спечели време да помисли, Фрост мина покрай него и затича към пристанището.
Мозъкът му работеше светкавично, докато тичаше натам. Дали Сука го беше чул, като казваше на Амандо и на Марвин, че той (Сука) е вътрешният човек и, след като беше видял вратата на пристанището отворена, беше решил да офейка? Не можеше да има друго обяснение. Факт беше, че е избягал! Фрост усети внезапно облекчение. Не беше извършил убийство! Но на свобода Сука можеше да бъде опасен. Трябваше да съобщи на Силк!
Стигна до пристанището и видя колко лесно можеше човек да отиде до лодките, без да докосва вратата или оградата.
Все още стоеше там и трескаво мислеше, когато Марвин се присъедини към него.
— Изключих тока — каза Марвин и затвори вратата. — Как, по дяволите, е успял да отвори вратата, без да бъде убит?
— Предполагам, че трябва да ни е подслушвал, докато разговаряхме — отвърна Фрост. — Като глупак включих напрежението чак когато ти отиде да се преоблечеш. Трябва да е избягал през тези няколко минути. Изобщо не помислих да го проверя, след като ти излезе. Заключих се вътре и толкова.
Марвин го погледна с безпокойство.
— Гранди страшно ще се зарадва на това, Майк. Трябваше да включиш напрежението, докато разговаряхме.