Гранди кимна.
— Ще чакаме съобщението за откупа. Никаква полиция.
— Да, сър. — Пауза, после Фрост продължи: — Разпоредих се персоналът да си вземе свободен ден, но утре хората ще дойдат, както обикновено. Ако има нещо, което ние с Марвин можем да направим за вас, сър, само трябва да ни кажете.
— Ще отседна в Спениш Бей хотел — отвърна Гранди. Утре в седем ще съм тук. Искам ти да приемеш съобщението за откупа и да се погрижиш за това, Фрост. — Изправи се и погледна замислено Фрост. — Смяташ ли, че ще си я получа обратно?
— Да, сър, стига да се съобразявате с изискванията на похитителите. От опит знам, че след като откупът бъде платен, ще ви я върнат.
— Разчитам на опита ти — рече Гранди, после излезе, напусна вилата, прекоси поляната, качи се в хеликоптера и излетя.
Фрост грабна слушалката и отново набра „Асо Пика“.
— Дотук всичко е наред — съобщи той, когато Силк вдигна телефона. — Гранди отсяда в Спениш Бей. Дръжте го под око, в случай че Сука се появи там.
— Казах ти го, нали? — отвърна Силк. — Държим тоя тип в ръцете си. Не се притеснявай за японеца. Аз ще се погрижа за него.
Фрост затвори телефона. Почувства нужда да пийне. С Гранди нещата бяха минали леко. Пое си дълбоко въздух. Стига Силк да откриеше Сука и да го обезвредеше, нямаше да има никакви проблеми. Погледна часовника си. Беше 16.15. Отиде до голямото барче и си сипа голямо уиски. Чувстваше, че си го е заслужил. Изпи го на един дъх, излезе от кабинета и отиде в стаята на охраната, където Марвин крачеше напред-назад.
— Как мина? — попита той.
— Дотук нямаше проблеми — отвърна Фрост. — Утре ще получим съобщението за откупа. Той се владее учудващо добре. Мислех, че няма да ми се размине, но предполагам, че просто иска да си получи дъщерята обратно.
Марвин си отдъхна.
— Че кой ли би искал да си получи такава кучка обратно?
— Това си е негов избор. Виж, Джек, до утре нямаме какво да вършим. Смятам да си потърся някоя мацка. Чувствам нужда да се поотпусна. Ти можеш да нравиш, каквото искаш: или стой тук, или иди пак да се видиш със сина си.
Марвин изглеждаше обезпокоен.
— Похитителите могат да се обадят отново.
— О, зарежи това, Джек! Върни се в шест утре сутринта. Нищо няма да се случи. Отивам да се преоблека.
Марвин се усмихна.
— Ти си шефът. Мисля, че и аз ще се преоблека.
— Ти вземи T.R.-а. Аз ще взема ламборджинито. Ще ми се да покарам оная грамада.
Четиридесет минути по-късно Фрост спря на празния паркинг пред „Асо Пика“. В този час ресторантът и барът бяха пусти. Намери Силк и Гоубъл да играят на джин в стаята над плувния басейн. В момента, в който Фрост влезе, двамата мъже захвърлиха картите си.
— Какво нравиш тук, Майк? — попита Силк.
— Няма да предприемаме нищо, преди вие да предадете съобщението за откупа — отвърна Фрост и седна до масата. — Как е Джина?
— Чудесно. В момента Рос и прави компания. — Силк се ухили със злобната си усмивчица. — Вероятно се чукат.
— Тя е ентусиастка. Какво става със Сука?
Силк вдигна рамене.
— Не знам. Изчезнал е. Предполагам, че се е изплашил до смърт и е избягал. Държим Спениш Бей под око, а и Марша е там. Забрави за Сука. Няма защо да се притесняваме за тоя тип.
Фрост обаче се безпокоеше.
— Ако се добере до Гранди с касетата, мога да си имам големи неприятности.
— Как реагира Гранди?
— Учуди ме. Мислех, че ще му гръмнат бушоните, но вероятно всичко, което го интересува, е да си върне дъщерята. Каза, че иска аз да се споразумея с вас.
Силк кимна.
— Чудесно. Щом е така, когато се обадя утре, ще кажа, че искам някой да дойде при Трий Скуеър мотел, за да вземе съобщението за откупа… И това ще си ти. — Погледна Фрост. — Гранди е хитър. Ами ченгетата?
— Посъветвах го да уведоми ченгетата, но той отхвърли тази идея. Никакви ченгета.
— Става, както го искаме — рече Силк.
— Да. — Фрост се изправи. — Ще разменя две думи с Джина. В стаята на Марша ли е?
— Точно така — отвърна Гоубъл и вдигна картите си. — Чукни два пъти, преди да влезеш. — Подсмихна се. — Рос е с нея от три часа, но може още да продължават.
Фрост тръгна по коридора към стаята на Марша, спря пред вратата, ослуша се, не чу нищо и почука. Изчака, почука още веднъж, изчака, после се намръщи и почувства как го обзе внезапно безпокойство. Отвори вратата и влезе. Ъмни, лежеше гол върху голямото легло. От една рана в челото му течеше кръв. Фрост огледа стаята, после бързо отиде до банята и надникна. В стаята нямаше никой, освен него и Ъмни, който вече идваше в съзнание.