— Как да стигна дотам?
— Тръгни на юг по магистралата. От дясната страна има мотел. Туин Оукс. Завий на първото отклонение след мотела вдясно и ще стигнеш до плажа. Мислиш ли, че е там?
— Откъде, по дяволите, мога да знам, смятам обаче да проверя — и Фрост затвори.
Качи се в ламборджинито и остана замислен доста време. После бързо подкара към Спениш Бей хотел.
След пет минути отново се изправи пред Гранди.
Сега Фрост приличаше на истинско ченге. Седна, лицето му беше твърдо и безизразно като това на Гранди.
— Водиш ли я? — изля Гранди.
— Не. Смятам да бъда искрен с теб — отвърна Фрост. — Тя искаше да бъде отвлечена. О’кей, аз й помогнах, но тя беше тази, която неутрализира оградата. Тя отиде до пристанището с куфар и оттам съдружниците ми я поеха. Заведоха я в „Асо Пика“.
— Всичко това го знам — изръмжа Гранди. — Записано е!
— Онова, което не знаеш обаче, е, че си е легнала с един от съдружниците ми и докато са се сношавали, е стреляла по него с пистолет и е избягала. Опитваме се да я намерим. Слушай ме сега внимателно, Гранди, тя иска да умреш и има пистолет. Не ща да чувам нищо повече за тия лайна да я намерим до четири часа. Ще я открием, но ще са ни необходими повече от четири часа. Зависи от теб.
— Значи е избягала? — Гранди като че ли малко сви перките.
— Точно така. Взела е една от колите. Намерихме я на брега. Търсим. Не се е опитвала да наеме лодка. Проверяваме в хотелите Фрост направи пауза и после продължи: Колко е болна?
Гранди сви юмруци.
— Толкова, че трябваше да бъде изпратена в психиатрична клиника — отвърна той така, сякаш думите едва излизаха от устата му. — Не можех обаче да го позволя. Вместо това я затворих зад електрическа ограда. Амандо е специалист по душевни болести и трябваше да се грижи за нея. Седмичните му доклади показваха, че състоянието й се влошава. В Рим беше взела голяма доза ЛСД. Това увреди мозъка й. Амандо я описва като сексуална лунатичка. Ето какво е състоянието й… Но хич не ми пука каква е станала. Тя ми е дъщеря и искам да си я върна! — Той погледна кръвнишки Фрост. — Ти си й помогнал да избяга, така че доведи ми я обратно, иначе ще се погрижа за теб така, както се погрижих за Веци! Внимавай да не сгрешиш, Фрост!
— Тя те мрази, Гранди. Иска да умреш. Има пистолет. Каза ми, че искаш да я чукаш. — Рече Фрост.
— Чух всички родени от болния й мозък приказки на касетката отвърна Гранди. — Тя не знае какво говори. Дори да пукна утре, няма да получи и долар. Всичко е под попечителство. Направи пауза и насочи пръст към Фрост. — Намери ми я и я доведи. Направи го и ще ти платя пет милиона долара.
Фрост наостри уши. Приведе се напред.
— Наистина ли? Как ще ми ги платиш?
Гранди вдигна рамене.
— Както пожелаеш. Чрез която и да е банка… в брой. Искам да си я върна!
— Наистина ли ми правиш предложение или само ме правиш на глупак? — попита Фрост.
— Предложение е. Прекалено солиден човек съм, за да се отмятам от думата си. Доведи ми я и имаш думата ми, че ще ти платя пет милиона, но ако не я намериш, пак ти давам дума: смятай се за мъртъв!
Фрост стана.
— Ще я намеря. Може да ми отнеме време, но за пет милиона ще я намеря!
Излезе от хотела и дълго стоя пред ламборджинито. Около него бръмчаха гласове. На терасата на хотела оркестър свиреше суинг. По безоблачното небе плаваше жълтата голяма луна. Часът беше 21.05.
Пет милиона долара!
Прекалено солиден човек съм, за да се отмятам от думата си.
Фрост прие това.
Колелото беше направило пълен оборот. Сега трябваше да я намери.
Фрост остави ламборджинито под няколко мангови дървета и измина останалата част от пътя пеша.
Долавяше звуците на китари и песни, а когато се приближи, усети и миризмата на некъпани тела и марихуана, така че беше сигурен, че пред него е колонията на хипитата.
Имаше достатъчно прикрития и той се придвижваше предпазливо. Вече виждаше лагерните огньове и движещите се наоколо им фигури. Спря зад един храст и разгледа обстановката.
Трябва да имаше някъде около стотина младежи, които сновяха напред-назад, разговаряха, пееха, някои танцуваха сами с неуверени и резки движения и той предположи, че са дрогирани.
Може би, рече си той, Джина беше точно тук. Това място вероятно подхождаше на представата й „да си живееш живота“, но как да я открие?