Севда и Стойко вървяха напред, а след тях си пробиваха път Димо, Димовица и Казълбашката. Смрачаваше се и младите бързаха да си потропнат малко, докато имаше време. Играеха едновременно на няколко места. И навсякъде хората бяха буйни и бързи, като че ли играчите се надпреварваха. Севда и Стойко търсеха момците и момите от техния край — те играеха настрана в отделно хоро. До тях бяха свили свое хоро моми и момци от някои станимашки села в равнината. Още по-надолу, току край самата река, подскачаха червендалести рупци с красиви и интересни дрехи. Севда се зазяпа в женските носии, а Стойко наблюдаваше стъпката на играчите и се чудеше на мъжката им пъргавина, на свободните и леки движения. Като обиколиха всички хора, като погледаха и се почудиха, те се прибраха при своите и се заловиха да потропнат малко. Казълбашката ги следеше с поглед, пръхнала от радост, и когато те обиколиха два-три пъти, тя, все още извърната, се накани да си ходи, че до колите бяха останали само Юрталанката и Алекси.
— Хем, булка — дръпна тя снаха си настрана, — хем да ги не оставяте сами.
— Знам, мамо, знам — пошушна Димовица и погледна мъжа си, заплеснат настрана.
Задъхани от умора и радост, Севда и Стойко се прибраха късно. Те си легнаха и мислеха за идния ден, пълен с такива големи и хубави надежди…
Неспокойният човешки мравуняк утихваше бавно. Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и равен шепот потъна в еднообразното бълболене на палавата река…
9
Върховете на планината избледняваха и мракът се спускаше надолу, дето хилядите поклонници се раздвижиха пак, ободрени от късия, но здрав сън на лятната нощ. Над пъстрия, безредно разположен лагер прииждаха и се сливаха вълните на многогласа глъчка. От време на време промучаваха волове, изцвилваха коне, ревяха магарета. Стопаните бързаха да напоят добитъка си, докато е рано и докато не са задръстени тесните пътечки към реката. Откъм манастира, дето бяха разположени сергиите, долитаха вече пискливите и настойчиви викове на продавачи и мекичари. Из манастирските дворове се разнесоха честите и кухи удари на дървеното клепало. Над усоето, потънало в тежка утринна сянка, прозвучаха с тържествено и сладостно съзвучие камбаните.
— Боже! — стресна се Юрталанката от техния протяжен звън, погледна нагоре и се прекръсти широко. — От кое време съм станала и още не съм се оправила. Пък трябва да ходим за овена…
— За какъв овен, сватя? — попита любезно и внимателно Казълбашката.
— Врекли сме овен на света Богородица… Отдавна сме го врекли — излъга Юрталанката. — Алекси беше още малък и се разболя, та тогава…
— От манастира ли ще го купите?
— От манастира, сватя. Пък ако няма в манастира, ще потърсим в Бачково… Нямаше как да го носим чак от село…
— Ами хайде отивайте де, че може да ги разпродадат… Севдето ще помогне тук… пък и булката Димовица, и аз…
— Ох! — въздъхна Юрталанката. — Сама жена, сватя, за какво по-напред?… Кога си ми беше Марийка, беше ми и лесно, и леко, ама… като й излезе късмет…
— Така е женската челяд, сватя. Таман стане за помощ, вземе, че си иде в къщата…
— Да е живот и здраве, сватя, скоро ще му найда и аз колая… — подхвърли неустановено Юрталанката. Но Казълбашката разбра, изчерви се от радост и погледна с умиление Севда.
Стойко отвързваше воловете, за да ги напои, но Димо грабна поводите.
— Отивайте да си вършите работата вие, аз ще ги напоя и ще им хвърля сено! — изтика ги той настойчиво и приятелски настрана.
Стойко се усмихна и тръгна покорно напред. След него се потътри старата, а за полата й се държеше Алекси, потичваше ситно-ситно, като че ли го бодяха тръни, и се оглеждаше на всички страни, целият наежен от студ.
Пътят за манастира беше задръстен от народ. По шосето тракаха коли и талиги, на места, притиснати край канавките, сигнализираха тревожно и нетърпеливо леки автомобили, камиони и автобуси. На едно място Стойко и старата се спряха за малко, купиха на Алекси мекици и пак се запрозираха нагоре. Под главната манастирска врата ги спря някакъв продавач на библии, евангелия, жития и други религиозни книжки, задърпа ги да купят и старата бръкна в пазвата си за пари, тъй като помисли, че такъв ред са въвели, но Стойко му се сопна и го изтласка настрана.
— Тюю! Да чува Господ и да пази! — извръщаше се сърдито старата. — Насила иска да ти вземе парите.
Манастирският двор беше пълен с народ. По дългите чардаци бяха наредени поклонници от разни краища и разни села — личеха по разноцветните си носии. По високите стълби нагоре и надолу постоянно пълзяха мъже, жени и деца и също като мравки се разминаваха.