— И така, кога ще ме информирате малко повече? — подхвърли към Бартолъмю тя, щом самолетът престана да набира височина и пое по предначертания си курс. Реши да опипа почвата — ей така, в името на по-пълната информация. От време на време позволяваше на телата им да се докоснат. Отначало се извиняваше, по после престана — давайки му да разбере, че интересът й не е случаен.
— Няма да стане — усмихна се с лека ирония той. — Който е решил да измъкне информация от мен, ще трябва да предложи малко повече от едно хубаво дупе…
Прав е, разбира се, укори се мислено Сирад. Тук стандартните флиртове едва ли биха довели до успех.
— Ами тези двамата отзад? — подхвърли тя, демонстрирайки умерено смущение. — Надявам се, че поне за тях ще можете да ми кажете нещо…
— Чакайте да видим — проточи Бартолъмю. — С единия съм бил колега преди години — този вдясно. Предполагам, че в рамките на броени минути ще глътне две хапчета срещу прилошаване и ще си пусне Нийл Янг на портативния дискмен. Той е човек на навика — онзи, от едно време…
— Какво е ставало в това „едно време“? — направи гримаса Сирад, после се наведе напред и посегна към чантата си. Прекрасно знаеше, че това движение беше достатъчно, за да позволи поглед към деколтето й, и много искаше да види каква реакция ще последва.
— Става въпрос за времето, прекарано в армията — поясни Бартолъмю. — И двамата първо влязохме в казармата, а след това се дипломирахме. Напуснахме едва когато разбрахме, че трябва да направим и малко пари.
— По нищо не личи, че сте избягали много надалеч — отбеляза Сирад и отново улови погледа на Джеръми, закован в профила й.
— А вие? — възползва се от паузата Бартолъмю. — Защо една жена с вашата външност попада на борда на самолет в компанията на трима тесни професионалисти, не знае закъде пътува и какво ще й се случи като стигне там?
— Защото си падам по големите изненади — отвърна тя. — И нещо ми нашепва, че именно вие ми готвите първата…
Разговорът неусетно премина на друга плоскост, далеч от преструвките. И на двамата им беше ясно, че тя няма да издържи дългото пътуване, без да го изстиска докрай.
— Виж к’во ще ти кажа — понижи глас Бартолъмю, зарязал официалностите. — Ако от време на време се навеждаш и ми показваш сутиена си, може да ще стана по-разговорлив и да споделя нещичко за интересното ни пътешествие…
Сирад отметна глава и се изсмя.
— Тези момчета отзад са частни предприемачи — започна Бартолъмю. — Съветвам те да стоиш по-далеч от тях.
Интересът й моментално се повиши, точно според очакванията му.
— Ами ако покажа сутиена си на тоя Джеръми отзад? — прошепна тя. — Може би той ще ми каже това, което искам да знам…
— Съмнявам се — поклати глава Бартолъмю и замълча за момент, за да се наслади на аромата на кожата й. — Мисля, че знае точно толкова, колкото и ти…
Траск използва личния си ключ, за да отвори вратата на апартамент 12Д — уютно обзаведено двустайно жилище, което компанията беше купила преди години с помощта на офшорна фирма за внос и износ. Основното му предназначение беше да осигурява престоя на външни клиенти с по-специални интереси. Но днес щеше да бъде използвано за съвсем други цели.
— Хей? — подвикна той.
— Т-т-тук в-вътре — обади се мъжки глас. Траск се насочи към първата спалня, където проектният инженер на „Невю“ се трудеше над някакъв странен уред с големината на видеокамера. Във въздуха се стелеше дебел пласт цигарен дим, чаршафите лежаха на пода в безформена купчина, а телевизорът дънеше с пълна сила нашумяло рап парче.
Без да обръща внимание на всичко това, Траск се насочи право към масата и се наведе над уреда.
— Значи ето какво било — промърмори той. По подобие на повечето опасни оръжия и това тук изглеждаше абсолютно невинно.
— Цяла г-година от ж-живота ми отиде з-за т-тая к-красавица, ч-човече — с достойнство поясни Марти, смачка поредната цигара върху перваза на прозореца и захвърли фаса в ъгъла. — Т-тя е м-малкото м-ми ангелче!
— Представях си я по-голяма — промърмори Траск.