— К-кутията с-съдържа с-само м-мернкка и нищо п-повече — успокои го Марти. — Останалото с-се побира в к-клетчен т-телефон — т-точно според с-спесификациите… — Затегна едно кръстато винтче с отвертката и изпусна гъст облак дим над главата си: — М-можеш да я с-скриеш и в г-гащите си, с-стига да искаш…
— Много добре — кимна Траск и внимателно взе в ръце малката черна кутийка. Все още не можеше да повярва, че звукът умее да убива. Видя демонстрацията, разбира се, но това все пак беше полеви тест. Използването на подобно оръжие в реалния живот е съвсем друга работа.
— Сигурен ли си, че ще работи с нашите телефони?
— Абсолютно, з-защото с-става въпрос за ф-физиката — отвърна Марти. — Р-размерът м-може да има з-значение в леглото, н-но не и т-тук!
— И е напълно безшумна, така ли? В пустинята не чух нищо, но там бяхме зад блиндирано стъкло, а и хеликоптерът заглушаваше всякакви странични звуци… Сигурен ли си, че машинката няма да прозвучи странно, да речем на някоя оживена улица?
— Н-никакъв звук, в-въобще! — отсече Марти, дръпна апаратчето от ръцете на Траск и започна да го върти между пръстите си. — Освен ако м-мишената н-не си ти! М-мощността му е п-променлива — т-точно като на д-домашна уредба. П-пуснеш ли го т-тихо, н-няма да т-тормозиш с-съседите. Издъниш ли го о-обаче, с-става наистина с-страшно!
Траск предпочете да се въздържи от коментар.
Марти довърши работата си и започна да събира пръснатите по масата инструменти. Запали нов фас, пресуши остатъка от безалкохолно в чашата си и огледа стаята, да не би да е забравил нещо. После каза сбогом на рапъра и изключи телевизора.
— Ж-желая ви к-късмет! — обяви той, огледа се за последен път и тръгна към вратата. Много му се искаше апаратчето, което току-що предаде, да носи някакви отличителни белези, да има марка или сериен номер, свързани с името му. Изобщо нещо, което да го посочи като автор на това изключително изобретение. Но анонимността е задължителна, когато става въпрос за секретни проекти. В историята са останали имена като Колт и Сикорски, но гениите, създали истински страшните оръжия, ще останат завинаги забулени в тайна.
— Ето, вземи — промърмори Хесус, когато самолетът достигна височина от 10000 метра и носът му зае хоризонтално положение. — Това е идентификационният ти пакет.
Извади от раницата си плик от кафява хартия и го подаде през пътеката. Вътре Джеръми откри паспорт, две кредитни карти, шофьорска книжка от Уисконсин и още няколко типични за всеки мъжки портфейл документи — от карта за веригата видеотеки „Блокбастър“ до служебен пропуск от фирмата „Арсин Ойл“. Под пластмасовото покритие беше изписано името Брайън Кембъл, родом от Тълса, Оклахома. Хубаво име, рече си той, спомнил си, че майка му беше шотландка.
— Провери дали няма несъответствия — обади се Хесус и отвори подобен плик в скута си.
В портфейла, който извади най-накрая, Джеръми откри 160000 йеменски риала, всички в доста употребявани банкноти. Пластмасовото отделение за снимки съдържаше две фотографии на жена и деца — нечии жена и деца, разбира се. Той самият ги виждаше за пръв път в живота си.
Всички карти и документи отговаряха на снимката и физическите му данни, но датата на раждане, номерът на социалната осигуровка и домашният адрес бяха различни. Изглеждаха доста поизносени, сякаш ги имаше от години.
— Запомни наизуст гадориите, а след това вземи това…
Хесус отново протегна ръка през пътеката и му подаде две малки заоблени хапчета. — По-малкото е амбиен, осигурява минимум четири часа сън. Сигурен съм, че ще ти потрябва.
— А по-голямото? — попита Джеръми, подхвърляйки хапчетата в шепата си.
— Хлорокин — отвърна Хесус. — Служи за профилактика срещу малария.
— Малария ли? — стреснато го погледна Джеръми. — От къде на къде малария?
Хесус се зарови в раницата и след малко измъкна някакъв дискмен със слушалки.
— В Йемен има доста случаи на малария — промърмори той. — Няма смисъл да се рискува…
Джеръми погледа хапчетата известно време, после отвори кутийка „Севън Ъп“ и ги погълна с помощта на няколко едри глътки от пенливата течност.
— О, и още нещо, което трябва да имаш предвид в бъдеще — обади се с усмивка Хесус. — Обикновено гълтам хапчетата чак когато сме над океана… Защото, ако сега ни изтеглят обратно, ще ти се наложи да си отспиваш в някой хангар…