— О, вече бяхме там — отвърна Хесус. Ако Джеръми беше буден, той несъмнено би се възхитил на двукилометровата писта, изсечена направо в масивния ледник, простиращ се чак до Полярния кръг. Вероятно би харесал и току-що изпечените, сладкиши, които според цветните каталози се предлагат денонощно на презокеанските полети. Но всичко това беше останало на хиляди километри назад.
Обърна се към илюминатора. Самолетът се снижаваше сред гъсти облаци, обливан от струите на проливен дъжд.
— Господи, тая гадост, дето я наричаш амбиен, наистина упойва здравата! — промърмори той. Върху скъпия тапет на стената тъмнееше засъхнала слюнка — там се беше опирала главата му. Стрелна с поглед младата жена, за да провери дали е забелязала това, но тя също спеше. — И тъй, ще ми кажеш ли най-сетне каква е задачата, или да започвам да гадая?
Хесус се усмихна, за пръв път от началото на полета.
— Извинявай, но никой не получава подробна информация за тези операции. Всичко е засекретено…
Рязък порив на вятъра лашна машината наляво, после корпусът пропадна и се върна в обратна посока. Раниците изпопадаха на пода, а очите на Джеръми най-сетне се отвориха, при това доста широко. Хесус изобщо не обърна внимание на турбуленцията.
— Става въпрос за операция на Агенцията — промърмори той. — Работил ли си някога за тях?
— Малко — отвърна с преднамерена небрежност Джеръми, опитвайки се да не изглежда съвсем новобранец.
— Един от техните хора е засякъл копелето, организирало взривяването на кораба „Коул“ през 2000 г. А ние отиваме да го пипнем.
— Ще го позная ли? — попита Джеръми, който дълго време беше изучавал физиономиите на двадесетте най-търсени от ФБР нарушители на закона.
— Не, защото е оперативен командир от средно ниво. Саудитец на име Асам Алал-Бин.
— Кой още идва с нас? — зададе следващия си въпрос Джеръми. Един от четиримата пътници в салона решително не ставаше за стрелец. Пуерториканската операция не изглеждаше толкова сложна, но въпреки това изпратиха целия екип.
— Това е операция на Агенцията — повтори Хесус. — А ние отиваме само за финалния купон.
— Какво има в Шанън?
— Керосин — отвърна Хесус и отново разтвори бележника си. — Кацаме за зареждане и веднага излитаме. Следващата спирка е Люксембург, а после Дубай. Оттам ще се прехвърлим на редовен полет, след което ни предстои проникване в Йемен.
— Проникване ли?
Участниците в операции по прибирането на престъпници често се оплакваха, че по-голямата част от времето си прекарвали в спане и четене на книги. Два дебели романа плюс една седмица запек, кълняха те. В много случаи страната — домакин ги молеше да пристигнат час по-скоро, за да я отърват от предварително окованите във вериги престъпници.
— Надявам се, че ще харесаш пустинята, защото въпросният задник едва ли ще ни чака на летището — сякаш отгатна мислите му Хесус. — Понесен от бурята, самолетът продължаваше да подскача. Дъждът обливаше илюминаторите и пречеше да видят пистата под тях. — Остана ли ти тютюн за дъвчене?
Джеръми се обърна към раницата си и видя, че жената беше отворила очи. Дори след осем часа във въздуха продължаваше да изглежда красива.
— Пристигнахме ли? — прозя се тя, после изведнъж се обърна и улови погледа на Джеръми.
— Дръж — обърна й гръб той и подхвърли пакетчето с тютюн на колегата си. — И карай по-леко, защото това са всичките ни запаси…
Десет минути по-късно кацнаха. Задграничната операция не можеше да отвлече вниманието му от непознатата. Нещо в тази жена не беше наред. Нещо го смущаваше. Майната му на тютюна, рече си той. И без това е вреден!
Траск се опитваше да демонстрира интерес към подписването на книгите, с което беше зает Мичъл, но вниманието му беше насочено към истинската причина за присъствието им на Пето авеню. Беше сигурен, че организацията е безупречна, но годините в служба на Мичъл го бяха научили да обръща внимание на всеки детайл. Нямаше никакъв смисъл да се излага на рискове. Пристъпи към масата, на която шефът му драскаше автографите си под възхитените погледи на многобройните си почитатели.
— Господин Мичъл, позволете да ви прекъсна за миг, ако обичате — пропя той, подаде му телефона и се обърна да се извини на поредния читател, уверявайки го, че всичко ще приключи за миг. Мичъл стана и се насочи към прозореца, където Траск вече му беше осигурил място с прекрасен изглед към улицата.