— Пресконференция? — попита Джеймс.
— Още не — отвърна тя. — Първо ще отидем у дома и ще открием нещо, което можем да използваме като оръжие…
— Какво е то?
— Не знам, но ние с теб притежаваме две дипломи по право, плюс трийсет години стаж в Конгреса. Не открием ли нещо, което ченгетата са пропуснали, значи сме за затвора!
Бийчъм свали палтото си от закачалката и го тупна по рамото. Беше рано за пълна капитулация.
— Хайде да се залавяме за работа! — подхвърли тя. — Времето е пари, а ти знаеш, че аз не обичам да губя нито едното, нито другото.
— Е, вече ме домъкна на другия край на света — подхвърли Сирад. — Няма ли да престанеш с тази тайнственост?
Теглеше куфара си на колелца покрай дългата редица лъскави магазини, изпълнили централния терминал на международното летище в Дубай. По протежение на петдесетина метра от двете страни на алеята за пешеходци бяха струпани стъклени витрини, в които бяха изложени огромни златни слитъци, фотоапарати „Хаселблат“, скъпа бижутерия, мерцедеси с подвижни покриви и френски парфюми. Никъде не се виждаше мизерията, която толкова често показваха по телевизията, когато стане въпрос за Близкия изток.
— Не тук — отвърна Бартолъмю. — Ще ни чуят.
Сирад огледа най-оживеното летище на Близкия изток, което живееше свой собствен живот и беше далеч по-живописно от всяка туристическа дестинация в границите на САЩ. Облечени в национални носии араби и африканци крачеха редом с работници от петролодобива от славянски произход, швейцарски финансисти и турски хамали. Тълпи жени, покрити с традиционните черни бурки, се насочваха към тоалетните, а излизаха оттам в костюмчета на „Шанел“ и с диаманти с размерите на павета. Навсякъде миришеше на „Ести Лодър“ и черен марокански тютюн и тези ухания по наистина неповторим начин се смесваха с телесните миризми и характерния аромат на лютиво къри. Сцената беше наистина безкрайно любопитна.
— Сериозно ли говориш? Никой не ни обръща внимание. Прекалено са заети да пазаруват, за да се приближат максимално до упадъчния западен начин на живот! — Сирад спря за миг да се полюбува на едно блестящо порше, кацнало на излъскана до блясък въртяща се платформа и сякаш замръзнало преди скок.
— След като приключим тази сделка, спокойно ще можеш да си избереш цвят — подхвърли Бартолъмю и направи крачка встрани, за да даде път на група забързани японци, които искаха да си напазаруват, преди да излетят.
— Добре, достатъчно! — закова се на място Сирад. — Няма да направя нито крачка повече, преди да ми обясниш за какво става въпрос!
— За клетъчни телефони.
— Без майтап? — изгледа го иронично тя. Часовата разлика и шестнайсет часа в кабината на G-IV бяха повлияли неблагоприятно на чувството й за хумор.
— Утре започва срещата на високо равнище на ОПЕК, която ще продължи една седмица — понижи глас Крис, докато предпазливо се оглеждаше. — Ще присъства и престолонаследникът на Саудитска Арабия, принц Абдула…
— Е, и?
— Според договора, подписан между „Бордърс Атлантик“ и саудитците, ние трябва да представим новата ССТ технология първо тук, а едва след това в Щатите. Мичъл държи сделката да бъде обявена, преди информацията за нея да изтече към финансовите пазари.
Бартолъмю бръкна в куфарчето си и извади един ССТ телефон. Изглеждаше съвсем същия като прототипа, който Сирад беше виждала в службата, ако не се брои допълнителната работа на бижутерите, които го бяха поставили в кутия от платина, обсипана със скъпоценни камъни.
— Утре вечер, по време на една от почивките на конференцията на ОПЕК, докато светът тръпне в очакване на промени в петролните квоти, ти ще поднесеш този телефон на принц Абдула като специален подарък от „Бордърс Атлантик“ — продължи с обясненията Крис. — Това ще е първият апарат в света, който работи с новата ССТ технология. От теб се иска да раздаваш сладки усмивки пред камерите, да предадеш апарата на престолонаследника и да го накараш да го използва.
— А защо сключваме сделка със саудитците, а не с Израел, например?
— Защото Израел няма пари — засмя се Бартолъмю. — Това е бизнес, а не външна политика, Сирад. Клиентите ни в Саудитска Арабия предлагат покритие в района на Персийския залив, освен това възнамеряват да навлязат в пазара със субсидирани тарифи и три месеца безплатно ползване от всеки абонат. С очите си видях един доклад, който предвижда до края на тримесечието да бъдат продадени над петстотин хиляди от новите апарати. Саудитците ще бъдат наистина могъщи партньори.