Сирад го гледаше и не можеше да повярва на ушите си. Невъзможно бе Мичъл да не знае, че предаването на ССТ технологията в ръцете на тези хора означава далеч по-големи затруднения за ЦРУ и НАС при подслушването и засичането на евентуални терористи.
— И нямаме близки планове за въвеждането на системата в САЩ, така ли? — попита тя, вътрешно потресена от факта, че знае толкова малко. — Комисията по конкуренцията със сигурност ще нададе вой до небето!
— Нека си вие — сви рамене Бартолъмю. — Тя няма правомощия на чуждестранните пазари. На практика това е причината, поради която Мичъл иска промоцията да бъде извън САЩ. Докато новината стигне Вашингтон, никой не ще може да ни спре.
Замълча и с интерес я погледна в очакване на реакция. Такава не последва, затова добави:
— Това е най-съблазнителната сделка в историята на бранша… Но ако имаш някакъв проблем, искам да ми го кажеш още сега!
Сирад се замисли, но замълча. Хох я беше предупредил да изпълнява каквото й наредят и да не се безпокои за намеренията на Мичъл. Агенцията би трябвало да знае какво прави.
— И така, имаме ли проблем?
— Нямаме — отвърна най-после Сирад. — Но щеше да е по-добре, ако ме бяха информирали предварително… — Стисна дръжката на куфара си и продължи да го влачи по посока на изхода, където бяха такситата. — Ако знаех, че ще се срещам с принц, сигурно щях да си взема перлите!
Джеръми откри взводния си командир във фоайето на хотела. Беше успял да дремне съвсем мъничко, но това му помогна да се отърси от напрежението и да прогони мъглата, сред която се движеше напоследък. Разликата в часовото време си казваше думата. Вътрешният му часовник не можеше да не се съобразява с това.
— Поръчах ти бира — рече Хесус. Беше се настанил чак в дъното на салона, в съседство с гигантски шах, разположен направо на пода. Короната на царицата стигаше почти до рамото на Джеръми.
— Хей, какъв е този декор? — вдигна вежди Джеръми. — Ти никак не приличаш на шахматист!
— Поне сме закътани — отвърна Хесус и плъзна кутийка бира към партньора си. — Нали се досещаш, че сме нещо като бели мишки? Тук всичко е променено и няма нищо общо с последното ми пребиваване. Някога беше пълно с туристи, най-вече хора, които обичат разкопките. Тук има разкопки, които датират още преди етруските гробници…
Джеръми мълчаливо кимна с глава. Не си беше представял, че Хесус може да притежава познания по археология, но този човек непрекъснато му поднасяше изненади.
— Отдавна ли чакате, момчета?
Пред тях се изправи Пауъл и избърса потта от челото си с маркова кърпа от голф игрището „Калауей“.
— Току-що дойдохме — отвърна Хесус. — Уреди ли всичко около визитата на нейно превъзходителство?
— Предполагам, че вече си чувал за нея — промърмори Пауъл. Американската посланичка в Йемен Барбара Шот си беше спечелила доста солидна репутация.
— Сърбал съм й попарата в Сомалия — призна Хесус. — Там научих всичко, което трябваше да зная за дипломатическия корпус.
Държавният департамент беше наказал Шот с понижение заради провалената наказателна акция за сваления американски разузнавателен самолет „Блек Хоук“, при която загинаха 19 бойци от частите със специално предназначение. Оказа се, че Йемен е единствената дяволска дупка, която е по-лоша от Сомалия. И Барбара беше изстреляна тук.
— Не съди за Държавния департамент само по една негова служителка — подхвърли Пауъл, вдигна празната кутийка от бира и я показа на келнера в знак, че иска пълна. — Надявам се, че моят приятел Райфа се е погрижил за вас…
— Съвсем като в „Четирите сезона“ — кимна Хесус. — Ще имаме ли проблеми с подслушването?
— Да, но на доста примитивно ниво. През осемдесетте руснаците са им предоставили аналогова апаратура, която използват и до днес… — Очите му пробягаха по помещението, търсейки подозрителни лица или маниери. — Гледали ли сте някога кючек?
Джеръми поклати глава, а Хесус се усмихна.
— Елате, ще ви заведа на по-безопасно място.
Пауъл се изправи и поведе двамата агенти на ФБР през фоайето. Но малко след рецепцията свърна рязко вляво, в нещо като полуостъклен коридор, успоредно на входната врата. Оказаха се в заведение, което силно наподобяваше западните нощни барове. Портиерът на вратата поздрави Пауъл по име и ги съпроводи. За разлика от баровете на веригата „Холидей Ин“ в Северна Вирджиния, този тук беше тапициран с яркочервени тапети, арабски филигран и озвучаван от деветчленен оркестър, който изпълняваше най-популярните близкоизточни хитове.