— Маршрут за оттегляне?
— Обратно до лагера, после право на запад към Дар. Направете така, че да прилича на спешна медицинска помощ за някой цивилен. През нощта ще летите с „Блек Хоук“ до крайцера „Дълът“, който в момента се насочва на юг към Суецкия канал като част от редовната си обиколка на района.
— А от ваша страна? Информирахте ли съответните костюмари?
— Това е причината, поради която посланичката пристига за уикенда. Според нея това си е чисто отвличане, организирано от държавата и лично от президента на Йемен. От Вашингтон й обясниха, че става въпрос за откупуване на стойност 30 милиона долара и тя го прие за чиста монета. След сделките, които въртяхме по време на войната в Ирак, спокойно можем да й кажем, че операцията се провежда от марсианци — дори окото й няма да мигне…
— Добре — кимна Хесус и Джеръми побърза да стори същото.
Оркестърът свърши парчето и Пауъл го изчака да започне следващото.
— Знам, че мисията е трудна за вас, но мисля, че сме се погрижили за всичко — рече той. — Бърз удар и още по-бързо оттегляне. А сега имате традиционната последна дума…
— Успех!
Хесус вдигна бирата си в мълчалив тост, после извърна поглед към танцьорката.
— Понякога се питам какво ли прави останалият свят в нощ като тази — промърмори той.
Джеръми само поклати глава. За него останалият свят беше останал някъде на юг от Дубай.
14.
Елизабет изненада Роза по обед — нещо, което не беше правила поне десет години. Джеймс се изправи в рамката на вратата, непосредствено зад сенаторката, хвърли сакото си на едно имперско канапе за двама и сложи ръце на кръста.
— Започваме оттук! — обяви той.
Роза го изгледа, сякаш да провери дали е с всичкия си, после възобнови чистенето. Петъците бяха посветени на баните и кухнята, но сега беше мъничко закъсняла — заради шоуто на Монтел Уилямс, разбира се.
— Какво ще правим сега? — попита Бийчъм. Кожата й настръхна при мисълта, че се налага да преживее отново онази ужасна нощ. Но тя си даваше сметка, че е абсолютно наложително. Някой си беше направил труда да я натопи за ужасно престъпление, след което се беше прибрал обратно в леговището си. А тя беше длъжна да направи всичко необходимо, за да го извади оттам и да го изложи на дневна светлина.
— Разкажете ми какво се случи през онази нощ — каза Джеймс. — Кога напуснахте службата, къде се отбихте, как се прибрахте у дома… Изобщо всичко…
Огледа се наоколо, сякаш очакваше да види уликите, изписани на стената с лимонов сок, затихнали до появата на откривателя си.
— Напуснах офиса малко преди шест, качих се в колата и се прибрах у дома — започна Бийчъм. — Използвам един и същи маршрут — по Рок Крийк до моста, после все направо. Това е най-бързият път.
— Някакви проблеми? — попита Джеймс, напусна входното антре и тръгна по централния коридор, който пресичаше цялата къща и свързваше двойната дневна вдясно с библиотеката и кабинета вляво. Кухнята беше чак в дъното. Гостната бе обзаведена с мебели в южняшки стил, повечето останали от баща й. При всяко посещение тук Джеймс оставаше смаян от тяхната елегантна красота и величие.
— Какви проблеми имаш предвид? — попита Бийчъм.
Изведнъж я обзе страх да тръгне след асистента си, да не би да унищожи някоя скрита до този момент улика. Изобщо не й мина през ума, че по същия коридор вече се бяха изнизали куп ченгета от областната полиция на Вашингтон. Те не бяха успели да осъдят Марион Бари с видеозапис, на който се виждаше как пуши трева, защо да не сбъркат и тук, където уликите не бяха чак толкова явни.
— Имам предвид проследяване по улиците на града, засичане от друга кола, пресрещане на тротоара — отговори Джеймс и прокара пръсти през пясъчнорусата си, късо подстригана коса. Явно и той нямаше кой знае какви идеи за търсенето на пропуснати улики.
— Нищо такова — поклати глава Бийчъм. — Пристигнах нормално, паркирах малко по-надолу по улицата, тъй като тук винаги е трудно да се намери свободно място, а след това…
— Госпожо сенатор, имаше ли нещо по-особено? Нещо, което да говори за насилствено проникване в къщата или пък скрито проследяване на вашите действия?