— Не, мисля, че такива неща нямаше.
— Онази вечер Роза е била в почивка, така ли?
— Тя често прекарва уикендите при дъщеря си в Александрия.
— Добре. Приближихте се към вратата. Отключихте ли я? — Джеймс се върна във вестибюла, отвори тежката двойна врата и махна на сенаторката да се приближи.
— Да. Има само една ключалка. Никога не съм слагала резе.
— Нямате и система за сигурност, така ли?
— Живея тук повече от двадесет години и никога не съм изпитвала нужда от такава. — Тя бавно поклати глава: — Сега това звучи малко глупаво…
— Добре, влязохте във вестибюла. Какво стана после?
Тя затвори очи, опитвайки се да възстанови онази нощ като на видеозапис.
— Влязох и повиках Роза. Просто по навик. Знаех, че си е взела почивка, но понякога оставаше тук — я дъщеря й беше заминала някъде, я нещо друго… — Пристъпи напред, пресъздавайки събитията в главата си. — Направи ми впечатление, че е оставила кухненската лампа да свети. Ядосах се, тъй като не за пръв път проявяваше подобна небрежност. По принцип не обичам да пилея електричество…
— Знам — кимна Джеймс. Всичките й сътрудници бяха наясно със спестовността й. — После какво стана?
— После се приближих до стойката за вино и си избрах бутилка мерло от добра реколта…
— А по пътя към стойката не извършихте ли някакви други действия? Например да си оставите чантичката, да се обадите по телефона…
— Не си спомням такова нещо.
— Добре. Влязохте в кухнята, а после?
— Момент! Точно тогава го чух за пръв път. Бях забравила за това, но… — Отново затвори очи, следвайки спомените: — Вървях по коридора, когато чух нещо откъм стълбите. Отново повиках Роза, но никой не ми отговори. По всяка вероятност е бил мръсникът, който се е подготвял да ме пресрещне.
— Какво направихте след това? Направо горе ли се качихте?
— Налях си чаша вино, а след това се качих горе и тръгнах към банята. Знаеш, че съм човек на навика. Вземам душ всяка вечер след работа…
— Значи се качихте горе… Добре, покажете ми.
Тя се обърна и го поведе към втория етаж. От стълбите се влизаше направо в малка дневна, отвъд която бяха двете спални вдясно, голямата баня вляво и най-накрая нейната стая. Банята за гости и четвъртата спалня се намираха в дъното на коридора, редом с тайната стаичка на Пол, чийто вход беше замаскиран като врата на стенен шкаф. От другата й страна беше задната стълба, която водеше обратно в кухнята.
— Най-напред се отбих в стаята си. Оставих си нещата, отпих глътка вино и влязох в банята. Завъртях крановете на ваната и пуснах вътре солите, които обичайно ползвам… — Обясненията й се придружаваха от повторение на конкретните действия. — След това отидох в гардеробната, за да се… приготвя… — Стана й неудобно да произнесе думите „събличам се“ пред подчинения си. — Тъкмо си бях свалила костюма, когато нещо привлече вниманието ми…
— Как реагирахте?
— Започнах да се извръщам към него, но в същия момент иззвъня мобилният ми телефон и аз тръгнах обратно.
— Къде беше той?
— В куфарчето, което бях оставила на леглото… — Посочи с ръка наляво, където през отворената врата на гардеробната се виждаше леглото от масивен махагон. — Взех го и отговорих…
— Съобщихте ли това на полицията?
— Не, бях забравила за този момент. Странно, как нещата се връщат с течение на времето…
— Кой беше? Кой ви търсеше по телефона?
Бийчъм се замисли за миг.
— Мисля, че обаждането беше от Белия дом. Някакъв служител ми съобщи, че са променили часа на заседанието на Националния съвет за сигурност. Вероятно е бил нов, тъй като не разпознах гласа му, освен това спомена за „Старфайър“…
— Това е една изключително секретна програма — отбеляза Джеймс. — Сигурна ли сте, че я спомена по име?
— Да, сигурна съм. Спомних си и какво си помислих — че здравата ще го спастрят за споменаването на такива неща по открита линия. Сигурна съм, че НАС се е заела със случая веднага, но не научих повече подробности…
Колелцата в главата на сътрудника й започнаха да се въртят.
— Какво направихте след разговора?
— Ами тръгнах към банята, защото ваната се беше напълнила и трябваше да спра водата…
— Продължавахте ли да разговаряте по телефона?
— Не, изключих го, преди да тръгна към банята… — Бийчъм говореше бавно, опитвайки се да възстанови действията си стъпка по стъпка. В един момент усети, че я обзема онова особено гадене, което беше изпитала във фаталната нощ. — После… После се съблякох, нали разбираш… — Джеймс кимна с глава, опитвайки се да й спести неудобството. — Мушнах пръст във водата, да проверя температурата й…