В шест без четвърт на следващата сутрин Джеръми побутна Хесус, помагайки му да излезе от състоянието на неспокойна дрямка, в което и двамата бяха изкарали нощта. Облякоха се набързо, събраха багажа си и слязоха долу да чакат колата. По план Пауъл трябваше да отлети обратно за Сана, което означаваше, че веднъж напуснали хотела, двамата агенти на ФБР могат да разчитат само на себе си.
Хесус не обели нито дума по време на пътя до Голдън Махор — красив оазис, сгушен в долчинката между голите, обсипани с отпадъци хълмове около Аден и яркосините води на Йеменския пролив.
— Виждаш ли палатката горе на хълма? — извика Хесус, опитвайки се да надвика боботенето на големия дизел. Джеръми кимна с глава. Двама войници седяха край пътя, който водеше към един от хълмовете, издигащ се на около 200 метра над пристанището. — Там има една батарея от ракети САМ, руско производство. А през 2000 година задниците, които я обслужват, взеха на прицел самолетите С-5, които докараха екипите, разследващи взрива на „Коул“.
— Сериозно? — учуди се Джеръми. По онова време вестниците се скъсаха да хвалят правителството на Йемен, което сътрудничело по образцов начин на следствието. — Мислех, че са на наша страна…
— Когато работиш в този район, трябва да помниш едно основно правило: всеки е твой приятел и всеки е твой враг — зависи кой плаща сметката. Този хотел е първото място, бомбардирано от Алал-Бин. Майка му е йеменка, но синовната вярност е качество, присъщо само на упадъчния Запад. Тези типове са готови да изнасилят собствения си брат, стига това да им донесе някаква изгода.
Джеръми мълчаливо кимна с глава.
— И още нещо — подхвърли Хесус. — Днес си глухоням! — Шофьорът спря в близост до три доста очукани микробуса, около които се суетяха неколцина европейци. — Използвай кодовото си име, измисляй си каквото щеш за живота си в нормалния свят, но помни едно — колкото повече говориш, толкова по-голяма е опасността да се прецакаш. Разбрахме ли се?
— Да — кимна Джеръми.
Изведнъж всичките приказки, изприказвани от Лес Мейсън в класната стая, започнаха да придобиват реален смисъл. Ролята му в тази мисия се изчерпваше със слушане, изпълнение на заповеди и плътно затворена уста до изрична заповед в обратен смисъл. Очевидно някой, разположен далеч по-нагоре по хранителната верига, беше започнал да брои точните изстрели…
Сирад спа добре, стана късно и остана цели два часа в минералния басейн. Мичъл им беше ангажирал най-луксозните апартаменти в „Риц — Карлтън“, надявайки се да демонстрира благополучие и да убеди клиентите си, че рецесията в телекомуникационния бизнес не е засегнала „Бордърс Атлантик“ толкова силно, колкото останалите участници на пазара. Тя се възползва от жеста и побърза да поръча вана със специална кал от Мъртво море, плюс пълна козметична програма за лице.
Крис Бартолъмю се обади малко след дванайсет и я изпрати до колата, която чакаше пред хотела. От изпълнените с уважение погледи на обслужващия персонал заключи, че е избрала правилното облекло. Мъжете са си мъже, независимо дали живеят в Близкия изток, или изповядват друга религия.
Двадесет минути по-късно пристигнаха в „Роял Дубай“ — петзвезден хотел с претрупана архитектура и всевъзможни екстри, който й напомняше за Лас Вегас. На алеята между фонтаните бяха паркирани лимузини с марки като „Бентли Континентал“ и „Астън Мартин“, в разкошния парк се разхождаха майсторски оковани бенгалски тигри, а вътрешният периметър на хотела беше под контрола на гардове със скъпи костюми и миниатюрни микрофони в ушите. Външният бе поверен на войници с безупречно изгладени униформи и готово за стрелба автоматично оръжие. Гостите се проверяваха с магнитометри и рентгенова апаратура, а представителите на медиите бяха задържани на почетно разстояние заедно с многобройните си телевизионни камери и фотоапаратура, пристигнала тук специално за пресконференцията.
Всичко беше позлатено — от автоматичните писалки на регистрацията, до крановете в тоалетните на фоайето. Това беше място, специално изолирано за богати хора. Ако те няма в някой от стриктно изготвените списъци, значи просто няма да влезеш…
— Как се чувстваш? — подхвърли Бартолъмю, докато се отдалечаваха по посока на заседателната зала. Сирад беше облечена с копринена пола от „Хермес“ и жакет в подходящи тонове и снежнобели ревери. Блузката под него се придържаше от голяма диамантена брошка. Косата й беше прибрана назад по начина, заимстван от арабските жени, които беше срещнала вчера в търговския център на летището. Беше си сложила съвсем малко грим и носеше миниатюрна чантичка „Луи Витон“, която беше в тон с елегантното й кожено куфарче.