Категоричността на тези думи не остави никакво място за недоразумения. Тези млади лъвове на американския бизнес печелеха десет пъти повече от нея, но първата крачка към поста изпълнителен директор на компанията минаваше през вратата зад гърба й. А Деби държеше ключа.
— Виждам, че сте готов, сър — извърна се към германеца тя. — Оттук, ако обичате…
Дитер вдигна акуратно сгънатите си дрехи и зашляпа с боси крака след нея. Вратата се затвори зад гърба му с леко щракане.
— Майната му! — обади се след малко един от другите мъже, смъкна костюма и жилетката с марка „Хуго Бос“ и остана по изненадващо яркочервено бельо. Консултантът по човешките ресурси от Орландо изчака още една минута, после намръщено започна да сваля дрехите си. В рамките на няколко минути се съблякоха и всички останали. В корпоративния свят, в който цветът на дизайнерския етикет често е достатъчен критерий за мощ или уязвимост, тези хора току-що бяха признали своето безсилие.
Докато Джеръми Уолър и колегите му се къпеха в морето от тестостерон навън, жена му Каролайн седеше в компанията на останалите съпруги от ООЗ и се опитваше да запази самообладание. Десетмесечният Патрик беше пропуснал следобедния си сън и никак не беше щастлив. Мади и Кристофър лудееха наоколо заедно с останалите деца. В понеделник на Каролайн й предстоеше презентация в службата и никак не й беше до глупостите, с които си запълваха следобеда.
Но денят беше предварително отреден за ООЗ. Точка по въпроса. Никакви спорове, никакви извинения. Церемонията включваше и официалното завършване на ШНО, но това беше отделна работа. Днес беше ден на семейството и присъствието на всички беше задължително.
— Какво прекрасно момченце! — възкликна една жена с префърцунен вид, която протегна ръка да избърше лигите, плъзнали по брадичката на Патрик. — Вие вероятно сте Каролайн Уолър, а това трябва да е Патрик…
Сякаш разпознал името си, Патрик отново започна да реве. Добре подбран момент, няма що, рече си Каролайн.
— Аз съм Луиз Канел, скъпа — представи се дамата и я възнагради с бодряшка усмивка. — Исках само да ви поздравя с добре дошли на борда…
Каролайн беше чувала това име. Съпругът на дамата беше Стив — един от командирите на щурмовите екипи.
— Приятно ми е — промълви тя, без да знае какво друго да добави. Как се благодари на съпругата на човек, заради когото Джеръми всеки ден се прибира подут, окървавен и полумъртъв от умора?
— Обадете ми се начаса, ако имате нужда от нещо… Трябва да се държим заедно, докато нашите момчета си вършат работата.
Луиз я дари с още една любезна усмивка, след което се обърна и изчезна. Каролайн не остана с впечатлението, че ще изпита желание да й довери най-съкровените си тайни, но все пак замълча.
Рязката промяна в начина на живот дойде малко неочаквано за семейство Уолър. Първите четири години след постъпването на Джеръми във ФБР бяха чудесни. Живееха в Спрингфийлд, Мисури — жив, приятен и нескъп град, който им предлагаше съвсем поносим стандарт на живот срещу началната заплата на Джеръми от 41370 долара годишно. Северна Вирджиния от своя страна изглеждаше като огромна човешка спалня, лишена от всякакво чувство за общност. Тук жилищата бяха далеч по-скъпи, а в продължение на близо година тя остана у дома с бебето и това създаде особена празнина в биографията й, която причини доста проблеми при търсенето на работа. Дори с диплома на магистър по психология, тя беше принудена да приеме нископлатено място в някаква общинска служба.
За щастие Мади и Крис харесаха новото си училище, намериха си и много приятели в квартала. Съпругите на останалите курсанти в ШНО бяха изградили нещо като затворена мрежа за взаимопомощ, която се занимаваше с всичко — от гледане на децата до първата среща на някое поизраснало момиче. Джеръми изглеждаше истински щастлив с новата си работа, въпреки неустановеното работно време и честите контузии. Това беше неговата сбъдната мечта и тя постепенно свикна с нея.
— Мамо, мамо, следващият ще бъде татко!
Мади се стрелна покрай нея, зачервена и възбудена. Езикът й се показа през дупката на мястото на предните й зъби, превръщайки нормалния английски език в трудноразбираемо фъфлене.
Патрик я гледаше втренчено изпод биберона си, усещайки края на спокойния период.