Пътуването до Анизи премина спокойно, без инциденти. На път за летището си размениха няколко реплики, но вътре в хеликоптера беше прекалено шумно за каквито и да било разговори. Цялата сцена се разиграваше без думи, но имаше всичко останало — герои, имена, декори…
— Как ли е завършил последният мач на „Янките“ — промърмори някой и това беше единственият коментар, имащ някаква връзка с Америка. Местните канали на Ал Джазира и Би Би Си не излъчваха резултатите от бейзболните мачове.
Пристигнаха късно следобед в околностите на високопланински проход, който контролираше долината Башар. Склонът от едната страна се спускаше към гола пясъчна низина, а другият се снижаваше към единствения плодороден район на страната, в който бяха разпръснати няколко селца — главно около изворите, достатъчни за напояването на зеленчуковите градини и цитрусовите дръвчета наоколо. Джеръми не виждаше голяма опасност от компрометиране. Археологическата им експедиция беше старателно оборудвана с всичко необходимо — от академични препоръки до правителствено финансиране. Освен това, наоколо нямаше подозрителни личности, никой не ги наблюдаваше. С изключение на две селища със средновековен вид, които бяха подминали по пътя, Хадрамаут беше толкова пуст, колкото вероятно е и обратната страна на луната.
За по-малко от час отрядът разтовари багажа и издигна лагер. Някъде в средата на следобеда Джеръми и Хесус разпънаха палатката си, помогнаха в разпределението на кухненската посуда и изкопаха канавка за отпадъците. Докато другите си почиваха на сянка, те подготвиха всичко необходимо за нощувка, след което тръгнаха на малка екскурзия.
— Ще се върнем след няколко часа — обяви Хесус, потупа Джеръми по рамото и кимна на пазачите, които само свиха рамене и налапаха поредната порция тютюн за дъвчене, примесен със сакъз. Плащаха им да носят пушки и да защитават базовия лагер срещу евентуално нападение на бандити — защо трябваше да се интересуват от двама прекалено усърдни учени?
Джеръми и взводният тръгнаха пеш, вземайки със себе си само вода и апарат за сателитно позициониране. В допълнение Хесус пъхна в джоба си малка черна кутийка, която държеше да носи лично. На въпроса на един от сеизмолозите отговори, че в нея имало последен модел апаратура за изследване на почвата.
После казаха сбогом и се закатериха по ръбестите скали, заобикалящи лагера от всички страни.
— Тези хора наистина са отдадени на професията си — промърмори един от другите участници в експедицията, проследявайки с присвити очи как двете фигурки се стопяват в ярката слънчева светлина.
Когато Бийчъм и Джеймс се добраха обратно до службата, рецепционистката Мили вече бе успяла да открие двата кашона, в които се съхраняваха микрокасетите със записите на обажданията в извънработно време. Макар че по-голямата част от Америка отдавна беше преминала на цифрови записи, Бийчъм отказа да изхвърли перфектно функциониращите машини с обикновена магнетофонна лента. Тя отвори капака на първия кашон и се зарови в съдържанието му, а останалите продължиха работата си.
Наоколо цареше пълен безпорядък. Това обаче нямаше значение, тъй като за пръв път от два месеца насам Бийчъм се появяваше в офиса си, без душата й да бъде скована от ужас.
Навсякъде зееха отворени шкафове, пълни с архивни документи или неработеща офис техника, по рафтовете имаше чаши за чай и кафе, потъмнели и немити от седмици. Опразнените от папки кантонерки нестабилно се поклащаха, но служителите не им обръщаха внимание, заети да търсят касети.
— Два кашона — обяви Мили, възбудена до такава степен, че размахваше ръце като побъркана. — Според мен това е горе-долу всичко. За съжаление, някои касети липсват…
— Какво значи „липсват“? — попита Джеймс, задавайки въпроса, който Бийчъм не смееше да зададе. — Имаме ли шанс да ги открием, или не?
Самият Джеймс беше уверен, че това, което им трябва, се намира тук, в офиса. Той контролираше абсолютно всички операции, а работата на рецепционистката му беше повече от ясна, тъй като именно с нея беше започнал кариерата си преди петнадесет години. Знаеше прекрасно, че изваждането на една микрокасета от телефонния секретар сутрин и прибирането й в специално определен за целта кашон, не е толкова трудна работа, и изключваше някакво по-сериозно объркване.