— И ние бихме всичкия този път на базата на тази информация? — вдигна вежди Джеръми. Често се случва криминални случаи да се крепят на съвсем бегла информация, но това, което чу, беше наистина крайно недостоверно.
— Резидентът по сигурността в Исламабад предал тази информация в Ленгли, откъдето разработили сложна операция с помощта на средствата за комуникационно прехващане на НАС и Националното управление на разузнавателните спътници. Получените резултати им дават основание да заключат с вероятност 70%, че Алал-Бин, две от съпругите му, дузина деца и лека охрана се намират в нещо като махала — по-скоро струпване на десетина къщи, на пет градуса източно оттук, отвъд онзи баир… — Ръката му махна надясно.
— Май си правиш шибани шегички! — подскочи Джеръми и инстинктивно се огледа. — Открили са координатите на един от най-търсените терористи в света и пращат нас двамата да го хванем? Може би пропускам нещо, Хесус, но искам да те попитам какво пушиш напоследък?
Никога не се беше оплаквал по време на селекцията. Прие безропотно ужасната бумащина на ФБР, включително абсурдните предписания на главната квартира за израстване в кариерата. Не каза нищо дори когато го хвърлиха без бронежилетка в престрелката в Пуерто Рико, но това му идваше вече множко. Търпението му наистина се изчерпваше.
— Нямаме оръжие, нямаме апаратура за нощно виждане, нямаме подкрепа от въздуха… Нима си въобразяваш, че ще ни поканят в тази махала и ще ни стиснат ръцете, а после ще ни опаковат въпросния задник за малка разходка до Америка, където го чака електрическият стол?! Как ще реагираме, като започнат да стрелят? С камъни ли ще ги замеряме?
Хесус пресуши първата си бутилка с вода и се изправи.
— Събирай си боклуците! — кратко се разпореди той. — Имаме един час, за да заемем позиция!
Сирад получи достатъчно време да обмисли арогантната си атака срещу Амуд, просто защото срещата на принца престолонаследник Абдула се проточи по-дълго от очакваното. Това означаваше, че тя трябваше да седи и да чака в огромната заседателна зала в компанията на Крис, малък отряд охранители и един много ядосан арабин. Без съмнение нейните язвителни забележки доведоха до значително напрежение на дипломатическо ниво. В един момент в помещението се възцари толкова дълбока тишина, че Сирад чуваше тихото жужене на луминесцентната лампа на десет метра от себе си.
— Харесвам обувките ви — подхвърли най-сетне тя, обръщайки се към Амуд.
— „Бали“ — отвърна той, моментално доловил помирителния й тон. — Швейцарски.
— Откога работите за принца?
— От седем години. Учил съм в Харвард, където бях водач на отбора по гребане, след това се върнах у дома и започнах работа в Министерството на вътрешните работи.
— Водач на отбора по гребане на Харвард? — усмихна се тя, а Амуд наклони глава в опит да разбере дали това означава възхищение, или е поредната подигравка. Той беше човек с максимално добро американско образование, при това получено след колежа „Филипс Ексетър“. От къде на къде тази жена ще…
— Внимание, внимание! — разнесе се висок мъжки глас. — Негово величество току-що пристигна. Моля всички да се подготвят за аудиенцията.
В следващия миг в залата се появи друг сътрудник, очевидно по-високопоставен от Амуд. Беше прехвърлил четиридесетте, с безупречно сресана коса и ушит по поръчка английски костюм в тъмносин цвят. В походката му се долавяше онази особена гъвкавост, която притежават играчите на крикет.
— Госпожице Мално — леко кимна мъжът. Виждаха се за пръв път, но той очевидно беше добре запознат с новата си бизнес партньорка. На практика беше изчел абсолютно всичко, свързано с „Бордърс Атлантик“, беше проучил обстойно биографията на Сирад, търсейки мнението на хора от различни сфери на обществото, с различно влияние. Принцът винаги очакваше задълбочени проверки.
— Здравейте, как сте — протегна ръка Сирад. Амуд отстъпи крачка назад и се присъедини към аудио-визуалния екип, редом с Крис. Личеше, че приема ролята на зяпач с огромно облекчение. Независимо от водещото си място в гребния отбор на Харвард, той явно не заемаше такава позиция в Министерството на вътрешните работи, която би му позволила да отваря уста в присъствието на принца престолонаследник.
— Негово превъзходителство всеки момент ще е тук, но аз бих искал да обсъдим предварително някои неща…
Сирад кимна и се постара да демонстрира най-очарователната си усмивка. Мъжът обаче не й обърна внимание.