— Времето ни е малко, ето защо ще ми позволите да…
Широката двойна врата рязко се отвори и в залата нахлу тълпа от бодигардове, прислужници, политически съветници, дипломати и експерти по протокола — обичайната свита на владетелите. След тях вървяха представителите на печата — повечето от тях местни, тъй като никой самоуважаващ се западен журналист не би се смесил с тълпата на царедворците. Репортерите бяха наобиколили принца — изненадващо висок и едър мъж с черни мустаци, облечен в ослепително бяла роба.
— О, да, да, това е госпожица Мално — обяви той и се плъзна към нея като крайцер в тихи води. Спря на крачка, но вече не беше част от тълпата, която бе изостанала два-три метра назад.
— Аз съм принц Сафир бин Аден Фейсал Абдула, близък приятел на вашия Джордън Мичъл и верен съюзник на Съединените щати — представи се той на перфектния английски, който според Амуд в никакъв случай нямаше да използва. — Добре дошли в царството на Аллаха.
Хесус спря петдесет минути по-късно, точно под арката, образувана от две огромни скали в подножието на върха. Избра си място в сянката, погледна часовника си и извади от раницата си още една бутилка вода.
— Стигнахме ли? — попита Джеръми. Краката му горяха от стръмното изкачване, чувстваше и обща умора от обезводняването и голямата надморска височина.
— Сега ще разберем — отвърна взводният и извади от раницата си мощен бинокъл марка „Бърис“, оборудван с допълнителни увеличителни стъкла. И двамата дишаха тежко в разредения въздух, чувстваха се зле.
— Давай координатите — разпореди се Хесус.
Джеръми натисна две копчета и портативният му джипиес локатор се свърза с два от многобройните геостационарни сателити, които кръжаха на сто и петдесет километра над главите им. Само преди пет години апаратурата в ръцете му струваше сто хиляди долара и за притежанието й се изискваше специално разрешително от една институция, наречена Отдел за сигурността на клетъчната информация. Днес обаче ще ви я подарят за Коледа, стига да си откриете сметка в местната банка.
— Готово — обяви миг по-късно Джеръми, извади геоложките карти от раницата си и маркира един от ламинираните листове с мек молив.
— Сега изстреляй обратния азимут към онези къщи долу — разпореди се Хесус.
Джеръми надникна изпод арката и насочи поглед към стръмния склон, под който зеленееха сочни ниви и пасища. По средата на разстоянието от около километър и половина — точно там, където свършваше каменистият склон и започваше полето, се издигаха няколко хижи с груба каменна конструкция.
— Сто осемдесет и седем градуса, отклонение плюс-минус седем — обяви той.
— Точно — кимна Хесус. — Това е мястото.
Джеръми извади бинокъла си и го насочи надолу. Веднага му направи впечатление, че само основите на къщите бяха от камък, а стените над тях бяха изградени от преплетени клони, замазани с кал. Бяха общо пет, а на празното място пред тях бяха паркирани два новички на вид джипа тойота, от модела „Ленд круизър“. Няколко деца си играеха с пръчки край малък кладенец. Около близката маса се очертаваха по-едри фигури, вероятно на мъже. Миражът пречеше на добрата видимост, особено когато се използваха допълнителните лупи на биноклите „Бърис“.
— Виж какво — промърмори той. — Гледам да си върша работата, без да задавам излишни въпроси, но сега съм длъжен да ти кажа, че това тук никак не ми харесва!
Хесус беше извадил от раницата си тайнствената черна кутийка и се опитваше да открие достатъчно равен камък, върху който да я положи.
— Какво искаш да знаеш? — попита той.
— Искам да знам какво търсим тук, човече! Защото веднага ще те предупредя, че няма да бъда изкушен от никакъв чек, ако трябва да измина километър и половина по голите скали, за да хвана мръсника!
— Няма да го хващаме, нито пък ще го връщаме в Щатите — поклати глава Хесус. — Само ще го убием…
— Ще го убием?! На каква база, по дяволите? — Съжали още в момента, в който думите излетяха от устата му, но вече беше късно.
— Ако имаш проблем с изпълнението на моите заповеди, можеш да си вдигнеш възмутения задник още сега и да го прибереш в базовия лагер! — отсече Хесус и в гласа му се долови мрачна нотка.
— Нямам проблеми със заповедите ти — даде заден Джеръми. — Но продължавам да се питам… Защо само двамата? Дори не разполагаме с оръжие! И откога ФБР провежда на чужда територия операции по ликвидиране на престъпници?