— Независимо колко често идвам тук, винаги си представям, че навлизаме в паралелна вселена — промърмори Бийчъм, докато вървяха по широкия коридор. Беше посещавала Ленгли, Кемп Пиъри, Харви Пойнт и няколко чуждестранни обекта, но единствено във Форт Мед изпитваше чувството, че се намира в друг, напълно различен свят.
— Как се чувствате? — попита Джеймс. И неговото сърце беше свито по начин, по който не се беше чувствал отдавна.
— Надявам се, че си точно толкова умен, колкото предполагам — отвърна с въздишка Бийчъм. — Защото ако „Вашингтон Пост“ излезе с материал за опита ми да проникна в Националната агенция по сигурността и да използвам служебното си положение, за да получа строго секретна информация, мен наистина ще ме тикнат в затвора и ще хвърлят ключа в морето!
Бийчъм и административният й асистент се насочиха към автоматичните прегради на главния вход.
— Вече сте обвинена в убийство, шефке — подхвърли Джеймс. — И според мен отдавна са решили къде точно да хвърлят ключа…
Сирад направи крачка напред и стисна протегнатата ръка на принца.
— За мен е огромна чест, Ваше величество — каза тя със звънлив и ясен глас на безупречен арабски. — Нося ви най-топли поздрави от господин Мичъл и цялото голямо семейство на „Бордърс Атлантик“.
— Какво хубаво костюмче — отбеляза принцът, отново на английски. Телевизионните камери жужаха, проблясваха светкавици, а сътрудниците на кралската особа си размениха учудени погледи. Принц Абдула рядко правеше коментари за неща, които се срещаха по страниците на списания като френския „Вог“, особено пък по време на делови събития, отразявани от пресата. — Сигурен съм, че една от моите съпруги много ще го хареса!
— Благодаря, Ваше величество — отвърна Сирад, отново на арабски. Принцът леко склони глава, наслаждавайки се на финия ливански акцент и блестящите й очи, от които се излъчваше почти хипнотична енергия.
— Моля ви, разкажете ми нещо за новото начинание, което ще стартираме днес следобед — подхвърли той, а ръката му изскочи изпод блестящо колосаната роба и се протегна напред, сякаш чакаше подарък.
— Разбира се — кимна Сирад. В поведението й личеше пълно самообладание, тъй като знаеше, че този кратък диалог ще обиколи света, а утре сутринта репортажите за него ще заемат първите страници на финансовия печат. — Договорът за партньорство между „Бордърс Атлантик“ и кралското семейство ще превърне Саудитска Арабия в световен телекомуникационен лидер, при това във време, когато информационните технологии означават чиста власт.
Помнеше наизуст малката реч, която й беше предал Бартолъмю, но говореше така, сякаш думите излитат направо от сърцето й.
— Нашите телефони „Куантис“ се базират на специалната технология за дигитално кодиране, която позволява абсолютна сигурност на гласовите и образните сигнали, при това на приблизително същата стойност като вече съществуващите системи — продължи с разясненията тя. — ССТ технологията работи с помощта на наша собствена система от сателити, която прави излишни скъпите ретранслатори на конвенционалната клетъчна телефония. А по-малко инфраструктура означава по-малко поддръжка и по-голяма печалба. Поради факта, че нашата система работи в диапазона между 1600 и 1900 мегахерца, тези телефони ще бъдат конкурентоспособни на всички световни пазари.
Принцът кимна с глава и се усмихна. Той си даваше ясна сметка, че и тази негова публична изява е режисирана отначало докрай, както всички останали, а фразите идват от предварително написан сценарий. Това обаче изобщо не го смущаваше, въпреки че част от сътрудниците му изглеждаха притеснени и многозначително поглеждаха часовниците си. Саудитският лидер не бързаше да се отърве от компанията на Сирад.
— И ние сме първата държава в света, която получава това, така ли? — подхвърли той.
— Първата в света — потвърди Сирад.
— Прекрасно! А къде е малкото чудо, което ми носите?
Сирад бавно посегна към чантичката си. Очите й ясно забелязаха ръцете, които докоснаха пистолетите и автоматите наоколо, небрежно покрити от дрехите. В помещението имаше толкова много оръжие, че във въздуха се долавяше леката миризма на оръжейна смазка „Хопс“, която на моменти дори потискаше ароматите на скъпи одеколони.
— Това е първият телефон „Куантис“ от новата технология ССТ, който се използва извън нашите лаборатории — гладко излъга тя. Подобни апарати ползваха неколцина от висшите ръководители на компанията, при това от няколко месеца насам, а Крис твърдеше, че в Близкия изток се срещат толкова често, колкото и будките за продажба на фалафел.