— Ваше величество, програмата ни е много натоварена — обади се един от приближените на кралската особа, който беше достатъчно високопоставен, за да не бъде пренебрегнат веднага.
— Да, разбира се — кимна Абдула и пое от ръцете на Сирад красивата опаковка. Отвори я и спря поглед върху телефона „Куантис“, който Крис беше показал на Сирад. Платинената кутия беше инкрустирана с квадратно изсечени диаманти и изумруди, а над логото на „Куантис“, издълбано в самороден къс оникс, беше красиво гравирано саудитското знаме.
— Благодаря, госпожице Мално — склони глава принцът престолонаследник. — Доколкото съм информиран, на мен се пада честта да проведа първия разговор в света, базиращ се върху ССТ технологията…
— Точно така, Ваше величество — отвърна със сияещо лице Сирад. — Вашият вътрешен министър в Риад разполага със ССТ телефон и очаква обаждането ви. Номерът му е в директорията за бързо набиране, така че е достатъчно да натиснете бутона „сенд“.
Върху лицето на принца изплува широка усмивка. Тази малка церемония означаваше много повече от обичайните фотографски сесии с новите американски партньори — тя представляваше огромен скок в областта на мобилните комуникации за всички араби от района на Близкия изток. Само след няколко седмици търговците на камили в Йордания щяха да имат пряк достъп до стоковата борса в Чикаго. Днешният ден поставяше началото на една нова ера, която завинаги ще остане свързана с името му.
— Али, здравей! — извика в слушалката той. — Чуваш ли ме?
Джордън Мичъл беше прекарал поне час зад бюрото си, когато Траск влезе да докладва, че сателитното захранване е включено. Спуснаха се по стълбите четири етажа по-долу и влязоха в Бойната зала, където двама специалисти по електроника току-що бяха приключили проверката за подслушвателни устройства. Мичъл прекрасно знаеше докъде може да стигне конкуренцията в опитите си да разкрие тайните му.
— Къде сме? — попита той.
Траск насочи дистанционното в ръката си към стената в дъното.
— Седемнадесетият етаж успя да синхронизира видео захранването на наземните съоръжения. — Две от големите витрини в дъното бавно се плъзнаха встрани и зад тях се разкри редица аудио-визуални екрани, телевизионни монитори и лекторски дъски за записване на информацията. През по-голямата част от деня този телекомуникационен център предлагаше интерактивна конферентна връзка с всички части на света, но тази сутрин щеше да предложи една далеч по-интересна картина.
— Получихме положителна идентификация — продължи Траск. — Стрелците са заели позиция на рубежа непосредствено до селото.
— А Сирад? — кратко попита Мичъл.
— Принцът престолонаследник току-що е провел разговор с вътрешния си министър. Всеки момент световните агенции ще излъчат информацията за сделката.
— Отлично.
Мичъл безмълвно наблюдаваше как екраните на трите плазмени телевизора оживяват, захранени с изображение от шпионския спътник КХ-11 на Националната разузнавателна служба, успешно прихванато от ултрамодерните гео синхронизирани самолети и съответните наземни съоръжения на „Бордърс Атлантик“. Въпреки че държавните разузнавателни агенции редовно ставаха обект на опити за проникване от страна на частните телекоми, единствено „Бордърс Атлантик“ беше успяла да пробие защитните им кодове и да получи достъп до предаваните от сателитите изображения. Командният пост на седемнадесетия етаж беше в състояние да прихване абсолютно цялата информация, обработвана с помощта на Националната програма за военно тактическо разгръщане, включително и това, което течеше в момента — емисия в реално време, осъществена от двама мъже в Йемен и предназначена за военновъздушната база Онизука в Сънивейл, Калифорния, откъдето трябваше да бъде препратена в един от националните центрове за фото интерпретация под контрола на ЦРУ, който се намираше във Вашингтон.
В момента на един от екраните беше запечатан широко обективен кадър на пет колиби от кал, разположени в пустинна долина. Другите два предлагаха същата картина, но под различни ъгли. Разделителната способност на кадрите беше безупречна, позволявайки на Мичъл и Траск да различават дори дрехите на стрелците, въпреки зеленикавото сияние, излъчвано от инфрачервените увеличители на образа. Фигурите им се бяха сгушили в сянката на две огромни гранитни скали.