— Каролайн! — извика женски глас, след което пред нея изскочи Присила Девроа, окачила Бийф младши на специалните презрамки пред гърдите си. — Мъжът ти сериозно е решил да натрие носа на другите! Няма ли да го гледаш?
Това изобщо не й беше минало през ума. Но предвид поведението на останалите съпруги, просто нямаше друг избор. Жените на командосите винаги им засвидетелстват подкрепата си. Това правило е всесилно точно толкова, колкото и брачната клетва.
— Хайде, скъпа, върви — подкани я Мелиса Товар и протегна ръце да поеме Патрик, кимайки към задната веранда. — Викай за него!
Сестра Деби се появи в чакалнята точно час и десет минути по-късно, когато шестимата бизнесмени вътре вече бяха крайно изнервени. Те продължаваха да седят разсъблечени, лишени от обичайните лаптопи, електронни бележници и клетъчни телефони, с които да си запълват времето. Мъжът с червения комплект се беше сгушил на креслото с наметнато на раменете сако, потънал в дълбоко притеснение. Единствената жена беше най-накрая, запазила самообладание и пренебрегваща крадливите погледи на останалите, привлечени от изящното й италианско бельо.
— Неприятно ми е да го кажа, но доктор Ернандес беше повикан за спешен случай в болницата — подвикна през отворената врата сестрата. — Страхувам се, че ще се наложи да уточним нов час за визитата ви по-късно през седмицата…
Изявлението й беше посрещнато с мрачно мърморене и тежки въздишки. Тези хора не бяха свикнали да си губят времето, най-малкото, — след като са ги съблекли по долни дрехи.
— На излизане се отбийте на рецепцията, за да си запазите час — добави сестра Деби и побърза да изчезне.
— Тая май си прави майтап с нас! — възкликна мъжът с червеното бельо, после се наведе за дрехите си на пода и побърза да намъкне панталоните. — Цяла сутрин висим да чакаме някакъв тъп преглед, третират ни като шибани новобранци! Нямам време за подобни глупости!
— А бе тия за какви се мислят? — подкрепи го един от останалите бизнесмени, без да се обръща конкретно към никого. Другите мълчаливо се обличаха, успели да запазят самообладание. Вратата се отвори, когато всички бяха готови. На прага се изправи сестрата с бележник в ръце.
— Съжалявам, че ви причинявам неудобство, но току-що уредихме да ви прегледа друг доктор — обяви тя. — Ще ви помоля отново да се съблечете…
— Без мен! — отсече мъжът с червеното бельо и тръгна към изхода, последван от още един бизнесмен. Останалите четирима покорно се съблякоха, изпълнявайки искането на сестрата.
— Мислех, че след уволнението от флота няма да ми се налагат подобни неща — промърмори един от мъжете, но върху лицето му липсваше недоволство. Човекът просто се опитваше да завърже разговор.
Адвокатът латиноамериканец до него протегна ръка и се усмихна:
— Джоел Гарсия от юридическата кантора в Ню Йорк… И вие ли сте тук заради проекта „Куантис“?
Бившият моряк кимна и се представи:
— Фред Хастингс от офиса в Портланд.
— Марк Ден Оудън — последва го и мъжът до тях. — Аз съм мениджър на завода в Банкок.
Последният кандидат — високата жена с атлетична фигура и ориенталски черти, седеше с прибрани колене и отпуснати в скута ръце. Равномерно загорялото й, добре поддържано тяло под скъпата дантела излъчваше меко сияние и неудържимо привличаше погледите на останалите.
Жената би могла да се представи като Сирад Мално, вицепрезидент на филиала за електронни технологии на компанията в Атланта. Би могла да се похвали с шеметното си издигане по корпоративната стълбица или пък да посочи, че от централата в Ню Йорк са я повикали специално за новата длъжност. Но тя не направи нищо подобно. Сдържана и спокойна, хубавата жена в края на редицата продължаваше да мълчи и да гледа право пред себе си.
Джеръми тактично изчака и зае място в редицата на желаещите да се пробват едва когато се увери, че всички ветерани са минали преди него. Не след дълго Куини сложи ръка върху рамото му и нулира хронометъра си. Групичката на школниците от ШНО се беше оформила малко встрани и изразяваше подкрепата си с вдигнати палци и приятелски подвиквания. Всички разбираха, че Джеръми има последен шанс да подобри постижението на Бийф. Макар че мъжагата от ООЗ не успя да стигне до бирата, той единствен съумя да се промуши през обръча и да направи лицева опора. Останалите участници в състезанието отпаднаха далеч по-рано, въпреки огромното си желание за успех.