— Кой е Уолър? — попита Мичъл. Беше виждал достатъчно снимки в досието на командоса, разбира се. Беше изчел всичко, свързано с представянето му в ООЗ. Разполагаше дори със снимки на семейството му. Но нищо от това не му вършеше работа сега, докато наблюдаваше разузнавателните кадри, заснети директно от космоса.
— Онзи вдясно, виждате ли го? Смит е по-нисък и в ръцете му се вижда един ПСТ апарат…
Мичъл сведе поглед към часовника си, който показваше 8:17. Дубай беше в часовата зона Гринуич плюс пет — девет часа преди тукашното време и един час преди Йемен. Текущата операция се провеждаше в три различни часови зони, на хиляди километри разстояние в различни континенти и в абсолютно противоречие с всичко, което само допреди пет години учените считаха за абсолютно невъзможно. Но то беше тук, пред очите му. Кой беше казал, че не всичко се купува с пари?
— И тъй, кога ще се случи? — нетърпеливо попита той. По принцип не обичаше да чака, независимо за какво става въпрос.
— Няма начин да се каже със сигурност, сър. Положително ще бъде в рамките на един час. Обърнали сме внимание на абсолютно всички реални фактори, но за съжаление няма начин да отстраним известен процент несигурност…
Мичъл беше одобрявал лично всеки отделен елемент от сложния план и си даваше ясна сметка, че въпреки задълбочената подготовка, милиардите долари, оперативните съвещания и научно обоснованото отчитане на неподлежащите на статистика рискове, в момента цялото гигантско начинание зависеше единствено от човешките действия — факторът, който никога не подлежи на пълен контрол…
Хесус лежеше в сянката на древен каменен зид и мажеше лицето си с камуфлажен гел в очакване на заповедта за атака. Обърна се да погледне Уолър и загрижено попита:
— И к’во, отпадна от списъка, така ли?
— Какъв списък? — учудено попита Джеръми, проверявайки дали се е намазал добре. Лежеше на хвърлей камък от леговището на най-опасния терорист в света, но нощната тъмнина беше единствената му защита.
— Онзи, с най-добрите стрелци…
Джеръми поклати глава. Списъкът на Лотшпайх с най-добрите снайперисти в отряда му се струваше на светлинни години от тази забравена от Бога камениста пустош.
— Имах срок до следващия петък да го победя — поясни той. — Как мислиш, ще си бъдем ли у дома дотогава?
— Надявам се — промърмори Хесус, измъкна ПСТ телефона от раницата си и започна да мести капака му с формата на лаптоп, надявайки се да улови сигнала на някой спътник. — За всяко отсъствие над три дни се изисква бележка от доктора.
— Бележка от доктора ли? — втренчи се в него Джеръми. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Поискал си болнични за четвъртък следобед и целия петък — поясни Хесус. — Което означава, че лошо ни се пише, ако не се появим на развод в понеделник сутринта!
Джеръми се замисли, а очите му механично следяха действията на взводния, който нагласяше своя хиперсоничен или дявол знае какъв апарат върху един плосък камък. Не искаше да задава глупави въпроси, но тая работа започваше да губи смисъла си.
— Я ми помогни да се ориентирам, човече — изпъшка той. — Искаш да кажеш, че сме взели отпуск по болест, за да свършим тая гадория?!
— А ти к’во си мислиш? Че може да се изпарим, просто ей така, без никой да задава въпроси? Или е отпуск по болест, или е годишен, но ако е годишен, трябва да посочиш телефон и адрес за връзка…
— Значи това тук не се брои за специална задача? Исусе!
— Исусе като името ми, или се обръщаш към онзи горе? — пожела да узнае Хесус.
— Какво? — с недоумение го погледна Джеръми.
— Никога не съм сигурен какво вие, задниците около мен, имате предвид, когато казвате Исусе — поясни Хесус. — С вас човек трябва да притежава ясновидска дарба!
Джеръми облегна глава на камъка и замълча, а Хесус се зае да набира някакви цифри по сателитния телефон. Отново го обзе чувството, че присъства на поредната селекция. Или беше прекалено уморен, за да осмисли всичко около себе си, или просто халюцинираше.
— И преди си участвал в подобни операции, нали?
Хесус кимна с глава и се наведе над микрофона.
— Сиера едно на позиция — обяви той. — Моля разрешение за преминаване към зелена фаза…