Алал-Бин си спомни как напусна пристанището на Карачи на борда един търговски кораб само пет дни след бягството си от Афганистан. Буш и Ръмсфелд похарчиха няколко милиарда долара в опитите да пуснат кръв от камънаците, докато той и най-близките му съветници просто станаха и си тръгнаха.
— Тате, тате! Бум, бум!
Край него прелетя друг от синовете му, стиснал тояга в ръце. Играеше си на войници като всички момчета на своята възраст, както всички момчета по света.
— Внимавай! — извика след него Алал-Бин. Тук медицинските доставки бяха доста ограничени и евентуалното падане или нараняване на момчето с тази пръчка биха представлявали сериозен проблем. — Ако се набодеш, майка ти ще те напердаши!
Усмихна се на начина, по който растяха децата му. През целия си живот той мислеше повече за войната срещу Запада, отколкото за семейството си. И в моменти като този изпитваше съжаление. Но тук близките му бяха в безопасност, а и той имаше достатъчно време да бъде край тях. Йемен се оказа перфектното скривалище. Тук беше родината на майка му, а племената, обитаващи пустинните територии, живееха далеч от всякаква централна власт, предпочитайки да се управляват сами. Това бяха неговите близки — братовчеди, чичовци и племенни вождове, които отлично разбираха какви са заслугите му за Исляма. Всички те го почитаха като най-великия арабски войн, мнозина кръщаваха децата си с името му, а обречените на саможертва държаха неговата снимка в камионите, с които се взривяваха.
— Асам — извика един от лейтенантите му. Този човек му служеше вярно още от самото начало, веднага след великата саможертва на онази висококвалифицирана бригада от бойци на Исляма, която срина Световния търговски център и постави Америка на колене. — Асам, време е за телефона!
Алал-Бин излезе навън и тръгна към простата дървена маса, отрупана с документи за следващото нападение. Разбира се, най-важните неща не бяха там. Двама от най-близките му съветници плюс неколцина от охраната стояха прави около нея и със зле прикрито нетърпение очакваха новини за поредното си велико начинание — план, който самият Алал-Бин беше кръстил „Сватбата“.
— Готови ли сме? — попита той.
Един от съветниците — собственик на спедиторска фирма в Йемен, кимна с глава и отвърна:
— Саудитците току-що обявиха сделката си с „Бордърс Атлантик“. Новината беше потвърдена от нашия доверен човек в Риад…
Този тип не беше от приказливите, но казаното от него винаги имаше тежест. В качеството си на търговец, той поддържаше важни контакти с правителствата на редица държави от Залива и имаше правомощията да мести по всяко време цялата група около Алал-Бин, заедно с него.
— Тавакилт ал Аллах — каза Алал-Бин. — Поверявам съдбата си в ръцете на бога.
Внушителната по обем разузнавателна мрежа на „Ал Кайда“ беше одобрила употребата на новия телефон, приемайки мнението на агентите си вътре в саудитския кралски двор, според което технологията е надеждна и сигурна.
— Аллах хуакбар… — мелодично пропя един от мъжете около масата, а останалите бързо се присъединиха към него: — Аллах хуакбар, Аллах хуакбар…
Алал-Бин ги изчака да свършат, после извади от джоба си тънкото като вафла апаратче. За момент всички се втренчиха в него, осъзнали опасността. Въпреки уверенията, че е сигурен, и високата му оценка като средство за комуникация, този телефон представляваше и съвсем конкретна заплаха. Израелските и американските тайни служби бяха слагали експлозиви в клетъчни телефони и ги бяха използвали като средство за покушение. Подобен опит имаше и срещу самия Алал-Бин.
След изпълнена с напрежение пауза телефонът иззвъня. Точен до секундата, един мароканец с постоянен адрес в Дамаск бе набрал номера на Алал-Бин. Подчинявайки се на напълно неправилното становище, че потенциалната телефонна бомба може да бъде взривена само от външно обаждане, вождът подаде апарата на един от по-низшите чинове сред охранителите си, чиято евентуална загуба би прежалил.
— Ало? — обади се без всякакво колебание лейтенантът. И да беше напрегнат, това изобщо не му пролича. — Да, тук е. Почакайте за момент…
Алал-Бин пое телефона.
— Ало, Фауаз, ти ли си?
Гласът му беше твърд, спокоен и ясен.