Йеменският търговец бавно изпусна въздуха от гърдите си, на лицето му изплува усмивка. Телефонът работеше безупречно, точно според уверенията на саудитските му информатори.
— Има ли новини за „Сватбата“? — попита Алал-Бин, след което започна да си записва нещо в бележника, разтворен на масата пред него. Лицето му видимо се разведри. Дръзкият заговор се развиваше отлично, а новият телефон на „Бордърс Атлантик“ надминаваше и най-смелите му очаквания.
В САЩ действат четиринадесет напълно автономни тайни служби и разузнавателни централи. НАС получава 45 процента от общото им финансиране, генерира 90 процента от излъчваните в ефира оперативни данни и носи почти пълна отговорност за електронно кодиращите и разкодиращи технологии. Макар че славата почти винаги се пада на ЦРУ и ФБР, от неофициалните твърдения на някои служители на Агенцията става ясно, че тя допринася далеч повече за предотвратяването на терористични актове от всички останали институции в страната, взети заедно. И тези служители вероятно са прави…
— На това място винаги ме побиват тръпки — промърмори Джеймс, изправил се в началото на главния коридор на Оперативната централа. Той беше разделен на два етажа, които се обединяваха пред Центъра за контрол на посетителите, пред който бяха строени десетки терминали. Една от стените беше заета от двуметров печат на НАС, на насрещната беше изобразено логото на агенцията. Според приблизителни изчисления пространството около двамата пришълци се простираше на един милион квадратни метра, плътно запълнено с тайни и заключени врати.
Приближиха се към униформен пазач, който ги посрещна със служебна усмивка.
— Добър ден. С какво мога да ви помогна?
Металните пръчки на входните „таралежи“ непрекъснато се въртяха от потока на служителите. На врата на всеки от тях висеше служебна карта — синя за служителите с достъп до секретни материали, зелена за подизпълнители, плюс още две дузини цветове за онези между тях.
— Всичко е наред, Фред — обади се един глас зад гърба им. — Те са с мен.
Близкият таралеж се завъртя под натиска на един полковник от ВВС в парадна униформа, който тръгна към тях с протегната ръка.
— Полковник Прат, госпожо сенатор — представи се той. — Радвам се да те видя, Джеймс.
Размениха си кратки любезности, след което полковникът ги насочи към таралежите, използва временните им пропуски на посетители и ги поведе към асансьорите. Оттук можеха да стигнат до всички служби на Оперативната дирекция.
Сенаторката беше посещавала повечето от тези служби по един или друг повод, включително и като почетен гост при откриването на Оперативния център по национална сигурност, който се намираше в съседство. Сега нямаше да я допуснат в светая светих, но тя прекрасно помнеше каква анти шпионска параноя цареше там. По стените бяха окачени идиотски плакати, напомнящи на служителите да не говорят помежду си, докато са в коридорите, тоалетната или служебните барчета. Тук секретността не беше празна дума. Сега единствената й надежда бе полковникът да притежава по-открит характер.
След като вървяха доста време, без да говорят, Прат свърна по коридор, който изглеждаше разделен на отделни работни места с помощта на евтини пластмасови панели. Флуоресцентното осветление беше скрито и идваше както отгоре, така и отдолу, придавайки на странно изглеждащите панели вид на някакво авангардно изкуство.
— Предполагам, че трябваше да ви помоля да изключите мобилните си телефони и пейджъри — обади се за пръв път полковникът. — Но вие всъщност го знаете…
Бийчъм кимна с глава. Спомни си първото въвеждане на тези странно изглеждащи „вълнови пътеки“, които имаха за цел да откриват апаратура за електронни комуникации.
— Не ви ли пораснаха допълнителни пръсти на краката от всекидневното преодоляване на тези препятствия? — подхвърли с мрачна ирония Джеймс.
— Не само на краката, а и на ръцете — включи се моментално полковникът. — И благодарение на тях пиша по-бързо на компютър…
Спря пред врата, обозначена със съчетанието 3Е132, вкара картата си в процепа и набра шестцифрен код върху монтираната на стената клавиатура. Ключалката щракна и се отвори и тримата се озоваха в претъпкана канцелария, в която миришеше на прясна боя.
— Пазете се от боята… Правим ремонти, тъй като иначе не можем да изхарчим допълнителните средства, които ни се отпуснаха за борбата с тероризма.