В стаята се възцари дълбока тишина. За десетте секунди, през които полковникът мълча, той успя да прехвърли в главата си всички инструкции, свързани с националната сигурност, техните положителни и отрицателни страни. Има случаи, в които националната сигурност означава нещо повече от един наръчник. Понякога тя означава справедливост — основната причина той самият да избере военното поприще.
— Аз не ви моля за отговор — добави Бийчъм. — Моля просто да се приближите до съответния терминал и да поискате тази справка. Прослушайте я сам, без чуждо присъствие. Направете си съответното заключение. Някой е организирал тази работа с единствената цел да ме извади от комисията, да ме отдалечи от нещо, което не е свързано нито с вас, нито с НАС, нито с когото и да било в тази сграда.
— Искате да кажете, че някой ви е поставил капан, така ли? — остро я погледна полковникът.
— Не — отвърна Бийчъм. — Искам да кажа, че това е един много сложен проблем, който самата аз още не съм си изяснила. Всичко, което знам, е, че някой страшно много иска да ме няма в Комисията по разузнаването — толкова много, че не се колебае да извърши убийство и да го припише на един редовно избран член на американския Конгрес с намерението да го тикне в затвора. Вие сте посветил живота си на защитата на тази страна от подобни нарушения, полковник. Помогнете ми да предотвратя това!
Полковникът я гледа втренчено в продължение на почти цяла минута, после се изправи.
— Моля да ме извините, но се налага да отскоча до тоалетната — промърмори той. — Ще се върна веднага…
Бийчъм преплете пръсти в скута си и наведе глава. Почти никога не се беше обръщала към бога с лични молби, но в живота явно имаше време за всичко.
Към четиридесет и пет минути бяха нужни на Джеръми и взводния му командир, за да покрият разстоянието от скривалището до камънаците, разположени на шейсет метра от скупчените една до друга хижи. Придвижваха се бавно и внимателно направо към мястото, където сенките изтъняваха от бялата светлина на един петромаксов фенер и захранваната от малък генератор настолна лампа.
— Сборен пункт тук — прошепна Хесус. — Ако нещата се объркат, ще се срещнем при тези скали.
— А какъв е планът за изтегляне? — попита Джеръми. Сборният пункт си е сборен пункт, но как ще се оправи, ако се наложи да действа сам? Куонтико беше на много дни плуване от това дяволско място.
— Онова откритото място пред хижите — посочи с пръст Хесус. — Имаме непрекъснат контакт с птичките. Ако ме ликвидират, трябва да изпратиш два червени светлинни сигнала нагоре и те ще разберат откъде да те вземат…
Джеръми поклати глава, а Хесус отново извади малката черна кутийка от раницата си и й счупи капачето. Дотук с доверието, рече си Уолър.
— Какво трябва да правя? — попита след известно време той. Виждаше съвсем ясно Алал-Бин — най-високия от всички мъже около масата. По всичко личеше, че говори по мобилен телефон.
— Изчакваме да падне и последният от тези типове, след което се придвижваме натам, прибираме калашниците и влизаме вътре да разчистим хижата. Помни, че трябва да действаме тихо, за да нямаме проблеми със съседите. Шумни можем да станем само в най-краен случай.
— Последният ли? — вдигна вежди Джеръми. — Мислех, че сме тук заради Алал-Бин…
— На мен всички тези задници ми изглеждат еднакви, Уолър. Нямам време да им снемам пръстови отпечатъци!
Хесус направи последни корекции върху скалата на апаратчето и вдигна палец по посока на Джеръми. След което набра някакъв номер по сателитния телефон, обърна се към мъжете около масата и зачака действието на малката черна кутийка. Пръв се свлече Алал-Бин, после мъжът до него, а след това и всички останали, седем на брой. Без никакъв шум, без куршуми, без видимо насилие.
— Пресвета… — започна Джеръми, но Хесус вече събираше оборудването и се готвеше да тръгва.
— След мен! — заповяда шепнешком той, скочи на крака и със смайваща скорост се добра до купчината мъртви тела. Джеръми се придържаше на крачка зад него. В движение се наведе и издърпа един автомат от ръцете на най-близкия арабин. Приклекна до масата и насочи автомата си към вратата на хижата, готов да ликвидира всеки, който се покаже. Беше толкова тихо, че успя да долови някакъв глас от мобилния телефон на Алал-Бин. От вътрешността на хижата долитаха приглушени женски гласове.