Хесус бързо огледа падналите мъже. Искаше да се увери, че са мъртви, но това беше повече от очевидно. Лицата им бяха замръзнали в разкривени гримаси, сякаш някой бе взривил гранати в черепите им. Около тях тъмнееха огромни локви кръв, които вече попиваха в пясъка.
Джеръми задържа входа под прицел, докато Хесус се присъедини към него. Тялото му неудържимо трепереше, а в главата му виеха хиляди истерични гласове, единодушно повтаряйки, че това е най-тъпото нещо, което е правил в живота си. Но в мига, в който Хесус го потупа по рамото, той сложи пръст на спусъка и се стрелна напред, озовавайки се в единственото, доста просторно помещение на хижата. Вътре имаше четири жени и няколко деца. Не си направи труда да ги брои, тъй като очите му търсеха оръжие.
Никой не каза нищо, само очите им се изблещиха.
После една от жените се изправи и бавно бръкна под наметката си.
— Ликвидирай я! — изръмжа Хесус и на няколко скока взе разстоянието до вътрешните врати, които очевидно водеха към спалните.
— Ръцете горе! — изкрещя Джеръми. — Нали каза, че ще станем шумни само в…
— Ликвидирай я, за Бога! — изкомандва с нервен глас Хесус.
Но Джеръми замръзна на място, ококорил се към жените и децата насреща си. Не би могъл да си представи, че…
— Аллах хуакбар! — изпищя жената и рязко дръпна наметката си. Под нея мътно проблесна дулото на калашника.
Хесус светкавично се обърна и натисна спусъка. БУМ! Куршумът улучи жената точно под дясното око, тялото й отскочи назад и малко встрани, след което се строполи сред останалите.
Джеръми се приведе напред, стреснат от внезапно избухналото насилие, но някакво движение вдясно привлече вниманието му. Иззад ленената завеса се показа дулото на друг АК-74. Тялото му отскочи назад, пръстът му натисна спусъка. Всичко се сля в едно-единствено движение.
БУМ! Прикладът здравата го ритна в рамото.
Завесата се разлюля и иззад нея политна тялото на малко момче, което безпомощно се просна в краката му. Бедрото му се плъзна и опря в десния му крак — сякаш играч от неговия отбор заемаше мястото си на втора база. Пушката играчка, очевидно обезопасена от баща му, изтрополи на пода едновременно с тялото, от устата му бликна алена кръв.
В този момент го напусна всякакво чувство за реалност. Стаята сякаш изригна в мига, в който и останалите жени извадиха автомати. БУМ, БУМ, БУМ! Грохотът на изстрелите се смеси с неистови крясъци и тропот на крака, настъпи пълен хаос. Опрели гръб в гръб, Джеръми и Хесус стреляха като бесни, въздухът около тях просветваше с пламъчетата на изстрелите.
Куршумите се забиваха в стените, прекършваха мебелите, поваляха тела, разкъсваха плат, чупеха крайници. Джеръми не можеше да каже кой стреля. Беше забравил за всичко на света, крепейки се единствено на адреналина, насилието и невероятно силното желание да оцелее.
Хесус се прицелваше и стреляше, без да показва никакви признаци на колебание. Децата бягаха насам-натам, опитвайки се да стигнат до вратата, но той ги разстрелваше едно по едно, с методичността на робот. Част от тях се свиха в един от ъглите, но автоматичната му карабина ги намери и там. БУМ! БУМ! БУМ! От дългото дуло излитаха огнени пламъци, един след друг, неумолими като смъртта, която носеха. Спря стрелбата едва когато пълнителят се изпразни, а всички в къщата бяха отдавна мъртви.
Изведнъж настъпи дълбока тишина. Всичко замря.
Петромаксовият фенер тихо съскаше, пламъчето на лампата леко потрепваше. Джеръми се бореше да си поеме дъх.
Хесус стоеше в средата на помещението. Потта се стичаше в очите му, главата му имаше нужда от проясняване. Оръжията мътно проблясваха в ръцете им, нагорещени от стрелбата. Във въздуха се носеше странна миризма — нещо средно между мириса на кръв и къри, на „Шанел №5“ и кордит. За миг Джеръми опря пушката в рамото си, после я смъкна на нивото на очите си и погледна бялата струйка дим, която се виеше от дулото.
На светлината на фенера проблеснаха златни верижки. Сред купчината женски трупове се виждаха златни пръстени и гривни, кръвта криволичеше между тях на алени ивици, капеше по пода и бързо попиваше в земята.
— Сега вече мръсниците не изглеждат толкова опасни, нали? — задъхано изръмжа Хесус.