— Господи… — понечи да каже нещо Джеръми, но гласът му изведнъж изтъня и прекъсна.
Навсякъде около него се търкаляха трупове. Жени и деца. Момчета и момичета. Майки със синовете и дъщерите си.
— Покрий вратата! — дрезгаво заповяда Хесус, но той не беше в състояние дори да се помръдне. Ужасът от стореното притисна гърдите му с такава сила, сякаш цялата къща се беше сгромолясала върху него.
Хесус пристъпи към фенера и рязко намали фитила. Пламъкът бавно се превърна в оранжева точица, после угасна. Двамата потънаха в непрогледен мрак. За пръв път в съзнателния си живот Джеръми изпита страх от тъмнината.
Джордън Мичъл се облегна в стола и разтърка очи. Ръцете му трепереха. Беше планирал и реализирал поглъщания на гигантски корпорации за милиарди долари, беше сривал индустриални гиганти, беше оцелявал след жестоки атаки на конкурентите си, но нищо не можеше да се сравни с проекта, който току-що беше осъществил.
— Е, хубаво — промърмори той. Екраните бяха помръкнали, само на единия от тях все още личаха светлосивите инфрачервени контури на мъртвите тела. Това беше всичко, което каза.
Траск поклати глава.
— Кога ще се върнат? — попита Мичъл.
Изтекоха няколко секунди, преди Траск да забележи малките светли точици в десните ъгли на затъмнените телевизионни екрани.
— Ако всичко върви по план, трябва да се приберат в неделя вечерта — отвърна той и посочи топлинните сигнатури на реактивните двигатели. — Това трябва да са хеликоптерите…
Мичъл знаеше, че всички детайли на този сложен план са били обсъдени и уточнени предварително, включително оттеглянето на полевия екип, но всичко през този ден беше преминало забележително добре. А това не можеше да не изнерви всички, дори педантичен човек като него.
— В това сме вкарали много пари — промърмори той, стана и закопча сакото си. — Искам да ми се докладва статутът им на всеки два часа, чак до пристигането им на КОНУС.
После, за пръв път от няколко седмици насам, на лицето на Джордън Мичъл изплува истинска усмивка. Това, което беше наблюдавал току-що, никога нямаше да се появи като извънредно съобщение по Си Ен Би Си. Въпреки че днешните акции практически бяха най-шумното навлизане на пазара в съвременната история на бизнеса, цялата сцена се беше разиграла без никакъв звук на двуизмерните екрани на черно-белите телевизори. Иронията в този факт беше почти поетична.
Сенатор Бийчъм мълча почти четиридесет минути, въпреки присъствието на административния си асистент. Седяха в кабинета на полковника и разглеждаха снимковите спомени от двайсет и седем годишната му служба в авиацията. Завършил Военната академия, той беше летял на бойни изтребители Ф-14 и Ф-18, според голямата снимка на ескадрилата му — 459-та, наречена „Грабливите птици“. 41 бойни полета над Ирак и Кувейт по време на Войната в Залива, Почетен кръст за изключителни пилотски умения, изложен в специална кутия във витрината на малка библиотека, претъпкана с оперативни наръчници за дейности, за които дори Бийчъм не беше чувала.
— Съжалявам, че се забавих…
Полковник Прат влезе в кабинета, затвори вратата зад гърба си и се настани зад бюрото, покрито с казионния изкуствен фурнир. Ръцете му нервно се сплетоха в скута.
— Нека за момент си представим една хипотетична ситуация — подхвърли той.
Бийчъм го гледаше като дете, неочаквано попаднало в кабинета на директора.
— Да допуснем, че съм станал свидетел на огромна несправедливост, извършена спрямо мой близък приятел — започна Прат. — Но имам сериозен проблем, тъй като бих станал обект на тежки обвинения в личен и служебен план, ако разкрия методите, благодарение на които съм се сдобил с доказателства за неговата невинност.
Бийчъм наведе глава на една страна, твърдо решила да не реагира, докато не чуе всичко, което този човек имаше да й каже. В момента й съобщаваше, че е потърсил и открил съответния запис, а след прослушването му се е убедил в нейната невинност. Проблемът му беше там, че не би могъл да признае неговото съществуване.
— Полковник, аз съм била в този бизнес достатъчно дълго, за да са ми ясни правилата и начините, по които понякога ги нарушаваме… — подхвърли тя, после отправи многозначителен поглед към папката, която лежеше разтворена на бюрото му.
Полковник Прат проследи погледа й и побърза да я затвори. На титулната страница беше изписано кодово наименование, което автоматически я правеше строго секретна и никакви материали, свързани с нея, не биваше да се оставят без надзор.