— Защото за такива гадости няма заповеди! — изръмжа раздразнено той, издърпа окървавените си пръсти от последния джоб и се изправи, за да види какво е привлякло вниманието на командира му. — Имам право да получа отговор!
— Нямаш никакви права! — отсече Хесус, изправи се и плъзна лъча на фенерчето по масата. Няколко жълтеникави листа хартия изшумоляха на лекия ветрец. Той ги взе, сгъна ги и ги тикна в найлоновия плик при останалите вещи. — Но аз все пак ще ти дам отговор, защото знам какво е да изпълняваш чужди заповеди, без да знаеш за какво става въпрос. Целта на нашата мисия не беше да види сметката на Алал-Бин, а ей това!
Найлоновият плик се вдигна пред очите на Джеръми.
— От известно време насам „Ал Кайда“ подготвя мащабна операция под кодовото название „Сватбата“. За пръв път се споменава за нея на 16 октомври миналата година, в един от всекидневните рапорти, пристигащи в ЦРУ. По тази причина я наричат „Матрица 1016“. Но независимо от имената, с които я кръщават, Агенцията е на мнение, че става въпрос за атака срещу Федералния резерв, която предстои съвсем скоро. Ето това е причината, поради която сме тук!
— Какво значи „съвсем скоро“? — попита Джеръми и рязко вдигна глава. Ушите му доловиха далечното свистене на хеликоптерни витла, влизащо в дисонанс с тишината на пустинната нощ.
— Според НАС това тук е била последната им оперативка… — Хесус се наведе и вдигна ССТ телефона, използван от Алал-Бин за връзка със задграничните ядра на организацията му. — За съжаление мръсниците вече разполагат с абсолютно непробиваеми комуникации и никой не може да чуе какво си говорят. Това е другата причина да нанесем удар веднага, без никакво отлагане.
— Какво е това, мамка му? — изведнъж извика Джеръми и посочи към някакъв неясен силует, който летеше ниско над хоризонта.
— Руски хеликоптер МИ-28, управляван от йеменски пилот, който в момента прави такава пачка, че изобщо не го интересува какво става долу. Качваме се и пътуваме, ясно?
На хоризонта се появиха светлини. Двамата едновременно отбелязаха, че те не идват от хеликоптера, а са светлини от автомобилни фарове.
— А какво ще стане с онези хора от петролната компания, които оставихме на лагер? Кой ще ги прибере?
— Не ги мисли, те не са от петролната компания — отсече Хесус, после извади от джоба си миниатюрна инфрачервена „светулка“, натисна едно копче и я вдигна над главата си. Грохотът на хеликоптера се засилваше. Джеръми се запита дали невидимата птичка ще изпревари фаровете, които едва ли бяха на повече от петстотин метра от хижите.
— Виж какво… — Хесус изчака още секунда, за да се увери, че пилотът е уловил сигналите му, после тикна апаратчето обратно в джоба си. — Откак съм завършил гимназия, все съм войник. Но никога не съм искал да измислям правилата, само съм ги следвал. Защо според теб оставих Сребърната си звезда в чекмеджето? Защото жена ми и децата ми и до ден-днешен мислят, че съм един шибан готвач!
Джеръми се разтрепери. Не знаеше дали е от студа, тъмнината наоколо, или от обезводняването.
— Това не ти е „Делта“, Хесус — с мъка промърмори той. — Ние сме агенти на ФБР и не бива да убиваме цивилни!
Хеликоптерът увисна на метър от земята, лъхна ги горещ въздух. Не се виждаше дори една светлинка. Джеръми го различи едва когато кацна, и то, защото вдигна облак прах, малко по-светъл в мрака. Витлото причини буря от ситни камъчета, които забарабаниха наоколо.
Хесус побутна партньора си към машината, която щеше да ги отведе обратно в цивилизацията. Автомобилните фарове бяха на не повече от двеста метра и бързо се приближаваха. Нямаше никакво време за губене.
— Животът е сложен — промърмори взводният. — Крайно време е да пораснеш и да си вършиш шибаната работа!
17.
— Тате, тате!
Джеръми прекрачи прага на дома си малко преди часа за лягане в неделя вечерта и стана обект на радостните възгласи на Мади. Нищо от това, което беше вършил през последните няколко дни, не можеше да се сравнява с гласа на малкото му момиченце.
— Мадстър! — извика той, грабна я и обсипа личицето й със серия „картечни“ целувки — стар техен патент. Кристофър чакаше ред на крачка зад кака си. В едната си ръка държеше Боб Гъбата, а в другата — тоалетна четка.