— Готов ли си? — попита Куини.
Джеръми се наведе и прехвърли тежестта си на левия крак, после разпери ръце и закова очи в стола, който се белееше в другия край на полянката.
— По местата, готови…
— Опа-а! — изкрещя Лотшпайх, предизвиквайки доста недоволни гримаси. Новобранците трябва да си държат устата затворена.
— Старт! — извика Куини.
Джеръми рязко полетя напред — като състезател по дълъг скок, който иска да набере максимална скорост, преди да се отлепи от земята. Очите му бяха заковани в обръча за хула — хоп, ушите му изключиха всякакви звуци, дори и поощрителните възгласи на тълпата. Ярката следобедна светлина помръкна, миризмата на печено месо изчезна. Звънкото гласче на Мади се стопи някъде надалеч.
За разлика от повечето хора, които в подобни моменти се стремят максимално да се съсредоточат върху конкретната цел, Джеръми започна да обмисля различните възможни варианти. Вместо да избере един-единствен подход за решаване на проблема, умът му се стремеше да обхване цялото огромно разнообразие от възможности.
Това не остана незабелязано от оценителите на ООЗ по време на селекционния процес. Докато повечето кандидати си пробиваха път с главата напред, преодолявайки препятствията с груба сила, Джеръми прилагаше творчески решения и проявяваше изобретателност. По време на една от тренировките с виртуално вземане на заложници той избягна пряката конфронтация, като се престори на обикновен уличен пияница и успя да се промъкне през задната врата, докато ООЗ оценителите очакваха класическа директна атака. Друг път спечели първото място в 30-километров преход през пресечена местност благодарение на хрумването си да задигне велосипед от гаража на полицейската академия, с който безпрепятствено задмина всички свои конкуренти.
Какви правила — учудено попита той, когато един от участниците го обвини в измама. Бяха им посочили крайната цел с потвърдени от системата за глобално позициониране координати на финала. Никой не спомена за каквито и да било правила за преодоляване на разстоянието.
Оперативното командване на ООЗ прие аргументите му и продължи да наблюдава изявите му с нарастващ интерес. И той напълно го оправда. Независимо дали участваше в предварително аранжирани арести, престрелки на „Периметъра на смъртта“, роли под прикритие, или физически състезания, той неизменно подхождаше творчески и се показваше невероятно изобретателен. Невинаги беше най-бързият или най-силният, но винаги успяваше да постигне състояние на бистър ум и бързи реакции.
Индустриалните психолози, наети за оценка на кандидатите, единодушно подчертаваха това в своите доклади. Невероятно, пишеше в тях. Забележително. И координаторите по селекцията от ООЗ бяха съгласни с тях. Резултатите на още двама кандидати се доближаваха до Джеръми по отношение на коефициента за интелигентност, но никой не съперничеше на психологическия му профил. По отношение на оригиналност, интуитивна интелигентност и емоционална зрелост (все ключови качества за командоса от ООЗ) този човек се открояваше далеч над останалите. Беше наистина съвършен.
Но докато се приближаваше към обръча, Джеръми изобщо не мислеше за тестове за интелигентност или личностни характеристики. Улови усмивката на Каролайн, която междувременно се беше появила на верандата. Мади се спускаше по пързалката в съседство, а екипът го наблюдаваше със смесени очаквания. Тръсна глава и се съсредоточи върху непосредствения проблем. Единствените препятствия между него и халбата студена бира бяха неколкостотин волта електрическо напрежение и едно гимнастическо упражнение.
Прекоси полянката, изчака да се приближи на около метър и половина от обръча и скочи. Ръцете му се приземиха във вътрешността на обръча, колената му рязко се присвиха и се залепиха за корема, тялото му се стрелна напред. Мускулите му изразиха протест с няколко инстинктивни спазми, но те бяха като детска игра в сравнение с това, което последва. Остра като нож болка проряза черепа му и светкавично се спусна надолу по гръбначния стълб. В съзнанието му се появиха странни възприятия: миризма на разтопен марципан, вкус на лимон, тънък писък в ушите.
Една лицева опора, нищо повече, рече си той. Протегна ръцете си напред, рефлексът свърши останалото. Разбра, че е победил в момента, в който се оттласна нагоре и застана на колене. Усмихна се, въпреки че продължаваше да се тресе от високото напрежение. Оставаше му единствено да седне на стола и да изпие бирата.