Вратата се отвори и на прага се изправи дребна червенокоса жена с блестящо сини очи, зад която надничаше униформен войник.
— Здравейте, сенатор Бийчъм, аз съм специален агент Милбанк, ръководител на този сектор. С какво мога да ви помогна?
Агент Уедърбай сякаш се смали в присъствието на червенокосата си началничка и изведнъж заприлича на кученце, което очаква наказание от господаря си.
— Зависи, агент Милбанк — отвърна Бийчъм. — Този човек насреща, агент Уедърбай, нямаше никакви проблеми да ме измъкне от една кола и да ме изправи пред федералния съдия с абсурдни обвинения за някаква касета, но сега отказва да завърти един телефон и да поиска информация, която напълно ще ме оневини. — Нищо не можеше да я вбеси повече от бюрократичния инат.
— За какво телефонно обаждане става въпрос? — попита агент Милбанк и хвърли неодобрителен поглед към подчинения си. — Какво си й отказал?
— Госпожа Бийчъм…
— Все още съм сенатор! — изгледа го ледено Бийчъм. — И ще продължавам да бъда дълго след като вие бъдете изритан заради това тъй наречено дело! Затова ще ви бъда благодарна, ако се обръщате към мен с необходимия респект!
Уедърбай погледна шефката си.
— Сенатор Бийчъм… Сенатор Бийчъм твърди, че НАС разполага със запис на телефонно обаждане, което е направила от дома си в нощта на нападението… — Гласът му потрепна от неудържим сарказъм, лицето му се разкриви в иронична усмивка.
— Наистина ли? — изгледа го продължително Милбанк. — Защо това не е отбелязано в предварителния полицейски рапорт?
Джеймс най-сетне откри сгодния момент да изскочи от клетката.
— Госпожа сенаторът си спомни за този разговор доста време след нападението — намеси се той. — Става въпрос за посттравматичен спомен. Един сътрудник на Съвета за национална сигурност се е свързал с нея по клетъчния телефон.
Началничката на сектора се втренчи в него.
— А вие кой сте?
— Моят административен асистент — изграчи Бийчъм. — Който ви каза чистата истина. Този служител на Съвета не само се свърза с мен, но и прояви неблагоразумието да спомене по открита линия кодовото наименование на един секретен проект, което автоматически е задействало системата „Ешелон“. Във Форт Мед се съхранява запис на този разговор… а ние имаме основание да вярваме, че те са записали и друг разговор, който проведох малко след това — по време на самото нападение…
— А мога ли да попитам как се добрахте до подслушвателен запис на НАС? — попита секторната началничка и седна до Уедърбай. — Доколкото съм информирана, срещу вас вече е повдигнато обвинение за неоторизирано притежание на поверителна информация. Фактически аз съм загрижена, че този разговор попада в опасната територия на Петата поправка. А вие имате адвокат…
Джеймс отново пое инициативата:
— Госпожа сенаторът е набрала телефона в службата с идеята да ми остави послание. И точно в този момент е била нападната. По време на борбата неволно е натиснала бутона за задействане на разговора и нашият телефонен секретар е записал всичко.
— В такъв случай къде е касетата? — попита Милбанк. — Ако разполагате с доказателства, които се отнасят пряко до разследването, защо не сте ни ги предали?
— Защото не разполагаме с тях.
— Как така? Защо?
— Защото секретарката неволно е изтрила записа. По онова време в службата цареше пълен хаос…
— Но НАС разполага с този запис! — извика Бийчъм, на която започна да й писва.
— А вие откъде знаете това? — втренчи се в нея старшата агентка на ФБР. — Като бивш председател на Комисията по разузнаването не може да не сте информирана, че Националната агенция по сигурността няма право да подслушва американски граждани в границите на САЩ. Дори и да сте получила достъп до техните файлове, те по закон не би трябвало да осъществяват вътрешно прехващане.
— НАС осъществява пълен мониторинг на ефирното пространство, плюс още куп електронни вибрации — възрази Бийчъм. — Как, по дяволите, биха могли да направят разлика коя идва от американци и коя не, ако не ги прихванат?
И нещата изведнъж спряха на място. Агент Уедърбай гледаше старши агент Милбанк. Бийчъм гледаше Джеймс. И двете страни правеха усилие да запазят чинопочитанието.
— Не мога да ви кажа как разбрах за съществуването на тези записи — почти умолително каза Бийчъм. — Но мога да ви уверя, че ги има. А вие имате право по закон да ги потърсите и изискате…