— Но те не разполагат нито с труп, нито с пръстови отпечатъци! — извика Бийчъм. — Да не говорим за тромавата работа около онази касета! Не съм виждала по-зле скроено следствие!
— Първо на първо, на тях изобщо не им трябва труп! — мрачно поклати глава Матюз. — Член на президентския екип е изчезнал, а кръвта му е по цялата ти къща. Твоите отпечатъци са върху пистолета, с който е стреляно, а полицията счита, че разполага с достатъчно логичен мотив. В допълнение има доказателства, че този човек е разполагал със значителна информация за ново секретно оръжие, срещу което сте се обявили ти и твоята Комисия по разузнаването. Това са открили на касетата. И докато този човек не се предаде в полицията, предлагайки своето логично обяснение на събитията, ние ще трябва да доказваме, че ти не си го убила!
— Не съм, разбира се — промърмори тя.
Джеймс, който до този момент седеше и слушаше, реши, че е време да се намеси.
— Ти не разбираш, Филип — обади се той. — Тук не става въпрос за някакъв отчаян ход на защитата. Ние наистина разполагаме със запис, който я оневинява напълно. Запис, който доказва, че някой се е опитал да й припише престъпление, което не е извършила.
Но Филип почти не го чу.
— Ще ти кажа какво ще направим, Елизабет — замислено промърмори той.
— Хей, ти слушаш ли какво ти казвам? — повиши тон Джеймс. — Ключът към спечелването на делото не е да обявиш клиентката си за невменяема, а да докажеш, че е станала жертва на заговор! Ако искаме да й спасим живота, ще трябва да намерим начин да се сдобием със записа на НАС.
— Стига с този проклет запис! — избухна адвокатът. — Какво ще ни помогне той в съда? След като вече сте казали на ФБР за неговото съществуване, обвинението ще заяви, че всичко е предварително планирано. Никой не познава по-добре от Елизабет тайните техники за подслушване. Дори да убедим съдебните заседатели, че вашата теория е вярна, държавата ще обяви, че става въпрос за строго секретна технология за събиране на секретна информация, която е пряко свързана с националната сигурност, след което ще откаже всякакво сътрудничество. Надеждите ви са абсолютно безпочвени!
— Забравяш, че става въпрос за живота ми — обади се Бийчъм.
— Не го забравям, Елизабет. Но ти си допуснала огромна грешка… — Замълча за момент, после продължи, но вече с по-спокоен тон: — Ако искаш да имаш някакъв шанс да завършиш дните си в тютюневата плантация на баща си, най-добре е да забравиш тези глупости и да оставиш защитата на мен!
Елизабет мълчаливо го изгледа, след това премести очи върху Джеймс.
— Ценя това, което се опитваш да направиш за мен — надменно промълви тя, опитвайки се да уязви човека срещу себе си. — Но ние с Джеймс имаме по-важни задачи от празните приказки с разни наемници. Можеш да процедираш както намериш за добре, но Джеймс и аз имаме работа!
След това двамата с асистента станаха и си излязоха. Ей така, без дори да кажат сбогом.
Филип изчака малко, после стана и набра един номер. Насреща отговори спокоен мъжки глас. Каза само ало.
— Има някаква касета — направо започна адвокатът, сигурен, че гласът му ще бъде разпознат. — Запис на телефонно обаждане, който може да се превърне в проблем…
— Ясно — отвърна гласът. — Къде да я търся?
— Няма да я търсиш. Тук нещата трябва да се обмислят добре. Дай ми два часа, след това пак ще ти позвъня. Трябва да действаме много внимателно.
— Знаеш къде да ме намериш — рече гласът.
Филип прекъсна връзката и разтърка очи. Винаги се беше гордял с логиката на мисълта си, винаги беше убеден, че като адвокат по граждански и наказателни дела може да предвижда пет-шест хода напред и да изпреварва противниците си. За нещастие този път беше направил пропуск. Много важен пропуск. Разполагаше със съвсем малко време да поправи грешката си, а начинът беше само един…
В късния следобед Джеръми пристигна в Кемп Пиъри. Двата часа шофиране бяха достатъчни, за да се отърси от напрежението на последните няколко дни, но не и за да обмисли бъдещето. Ако каже истината на Каролайн, тя положително щеше да поиска от него да напусне отряда, да подаде молба за работа в Съвета за професионална отговорност или още по-нагоре — в самото министерство на правосъдието. Защото сегашната му работа не беше свързана с налагането на закона, а с чисти убийства.
Но убийства, поръчани от кого? Разрешението за такива операции със сигурност идва от най-високо място. Фалшиви паспорти, корпоративен самолет, контакти с резидента на ЦРУ в Аден, изтегляне на боен кораб с помощта на морската пехота… Списъкът беше доста дълъг. Някой е дърпал доста конци, за да организира операцията на такова ниво, да вкара и изкара от Йемен двама професионални командоси, като преди това ги снабди със секретно оръжие. За подобна операция е нужно участието на трима директори с ранг министри, плюс решение на Съвета за национална сигурност. И благословията на президента…