— Благодаря, че ме приехте, госпожо сенатор — отривисто изрече майор Елсуърт, направи няколко крачки и застана мирно пред писалището. — Надявах се, че ще можем да поговорим насаме… — Опитваше се да не гледа Джеймс, но присъствието му видимо я притесняваше.
— Всичко е наред, майоре — успокоително подхвърли Бийчъм. — Това е моят административен асистент, не се притеснявайте от него. Аз лично предпочитам да остане…
— Слушам, госпожо сенатор. Съжалявам, че ви отнемам от времето, но просто не можех повече да седя и да гледам как ви… Да гледам всичко това!
Безупречно стегнатата жена офицер бръкна в уставната си черна чантичка и извади касетка марка „Меморекс“. Държеше я внимателно между палеца и показалеца си, сякаш демонстрираше важно веществено доказателство пред съда.
— Трябва да чуете този запис, госпожо.
Бийчъм се поколеба за миг, спомнила си какво се случи при последната подобна оферта, после протегна ръка и пое касетката. Джеймс вдигна вежда, наблюдавайки я как се насочва към малкото стерео, монтирано на една от махагоновите лавици. Ръката й не трепна, когато вкара касетката в леглото на апарата и натисна бутона за възпроизвеждане.
— Побързай! — изръмжа нисък мъжки глас и тонколоните бръмнаха. Силен южняшки акцент.
— Това е той! — ахна Бийчъм и прикри устата си с длан. — Господи! Това е мръсникът, който ме нападна! Всяка нощ сънувам, че чувам този глас!
— Нали е в безсъзнание?
Отговори му друг глас, далечен и неясен.
— Няма да е задълго! — изръмжа мъжът. — Дай ми пистолета!
За миг настъпи тишина, после тонколоните се разтресоха от оглушителните изстрели. БУМ! БУМ!
— Господи, каква дандания! — промърмори вторият мъж. — Хайде, побързай! Разливай тая кръв и да се махаме, преди някой да е повикал ченгетата! Не там… Ей тук, до вратата!
Последваха приглушени звуци от движение, после — вече доста по-тихо:
— Хайде, човече! Ей там! Дръж по-далеч тая гадост! — Отново южняшкият акцент. — Гледай да оплескаш и стените… Точно така. Парсънс е…
ЩРАК. Касетата спря, записът беше свършил.
Бийчъм протегна ръка и натисна бутона за пренавиване.
Наведе глава и се заслуша в свистенето на лентата, после пръстът й светкавично се прехвърли на бутона за възпроизвеждане:
— … Оплескаш и стените… Точно така. Парсънс е…
Щрак.
— Парсънс ли каза? — попита тя, след което повтори цялата процедура по прослушването.
— Откъде разполагате с това? — обади се Джеймс.
— Бях дежурна вечерта, в която дойде обаждането — поясни униформената жена. — Една от колежките анализаторки хвана кодовата дума, а „Ешелон“ се включи във вашия телефон и направи този запис само няколко минути по-късно… Това беше прехващане вътре в територията на страната и по тази причина не му обърнах внимание. Но когато историята се раздуха от медиите изведнъж си дадох сметка, че в онази нощ нещата са се развили по-различно… Затова реших да ви потърся. Не можех просто да стоя и да гледам какво ще се случи!
Ето… така… Парсънс. Щрак.
— Бихте ли занесли този запис във ФБР? — попита Джеймс. — Ние не можем да го сторим, тъй като сме засегнатата страна…
Раменете на жената леко увиснаха. Очевидно беше обмисляла вариантите.
— Имам две деца, госпожо сенатор, отглеждам ги сама — прошепна тя. — А това би сложило край на кариерата ми…
Бийчъм кимна с глава.
— Всичко е наред, госпожо майор. Разбирам ви много добре… — Вече беше осъзнала, че не могат да искат от жената толкова много. — Оттук нататък ще се оправяме сами.
Ръката й измъкна касетата от леглото на стереото, а Джеймс скочи на крака и попита:
— Ленгли, нали?
Вече бе отгатнал намеренията на шефката си и в очите му се появи възбуден блясък.
— Първо Филип! — вдигна ръка да го спре тя. — После отиваме в Ленгли, всички заедно. Може би няма да успеем да използваме този запис като доказателство в съда, но със сигурност ще го използваме като лост!
— Отивам за колата! — извика Джеймс и изчезна.